1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
гр. София, 06.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1831 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Е. Г. като единствен настойник на дъщеря си М. К. Г. чрез процесуален представител адв. Л. Г. срещу определение № 1045 от 21.04.2015г. по ч. гр. дело № 1199/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено определение № 2371 от 02.02.2015г. по гр. дело № 10803/2012г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е оставена без разглеждане молбата на Д. Е. Г. като единствен настойник на дъщеря си М. К. Г. за допълване на решение от 06.01.2014г. по гр. дело № 10803/2012г. на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав досежно искането за осъждане на ответника [фирма] да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД законна лихва върху главницата по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, считано от деня на настъпване на увреждането – 05.08.2007г. до окончателното изплащане на сумата, като просрочена.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на закона – чл. 2 ГПК. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 36/12.05.2014г. по т. дело № 1065/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. Частният жалбоподател поддържа становище, че искането за присъждане на законна лихва върху главницата е претендирано още с петитума на исковата молба, поддържано е изрично във въззивната жалба и в съдебното заседание пред въззивната инстанция. Счита, че въззивният съд неправилно е изпратил молбата за допълване на решението в частта за лихвата за произнасяне на първоинстанционния съд, а е следвало да се произнесе по искането за присъждане на законна лихва върху главницата, независимо от липсата на диспозитив в първоинстанционното решение.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител Адвокатско дружество „М. и Т.“ оспорва частната касационна жалба по съображения, изложени в писмен отговор.
Третото лице помагач М. С. чрез процесуален представител адв. К. Иванова оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради това, че в частната касационна жалба и направеното уточнение не се съдържат формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са разрешени с обжалваното определение, и цитираното решение № 36/12.05.2014г. по т. дело № 1065/2013г. на ВКС, ТК, I т. о. разглежда хипотеза, която се отличава от настоящото дело. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Д. Е. Г. като единствен настойник на дъщеря си М. К. Г. за допълване на решение от 06.01.2014г. по гр. дело № 10803/2012г. на Софийски градски съд по отношение на искането за осъждане на ответника [фирма] да заплати законна лихва върху главницата по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ, считано от деня на настъпване на увреждането – 05.08.2007г. до окончателното изплащане на сумата, съдебният състав е приел, че същата е просрочена. Въззивният съд се е аргументирал с нормата на чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК, предвид връчването на препис от решението на процесуалния представител на ищцата на 09.01.2014г. и подаване на молбата за допълване на решението на 22.10.2014г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Преценката за наличие на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва въз основа на изложените от частния жалбоподател доводи.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касаторът, респективно частният жалбоподател при подадена частна касационна жалба, е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания въззивен съдебен акт. Ако касаторът, респективно частният жалбоподател не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на частния жалбоподател и сочените от него в частната касационна жалба факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на съдопроизводствени правила. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай частният жалбоподател не е формулирал правните въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното определение. Оплакването, че обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с чл. 2 ГПК представлява оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – порок, относим към правилността на постановения съдебен акт, касационно основание по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводите, че искането за законна лихва върху претендираната главница е с вторичен характер и е обусловено от изхода на спора по обуславящия иск /в случая по чл. 226, ал. 1 КЗ/, както и че същото е заявено още с исковата молба и се поддържа и във въззивното производство, не са релевантни относно срока за подаване на молба за допълване на първоинстанционното решение, а са относими към искането за присъждане на законна лихва и с които въззивният съд следва да се съобрази при разглеждане на молбата за допълване на въззивното решение.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1045 от 21.04.2015г. по ч. гр. дело № 1199/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по молбата за допълване на въззивното решение относно присъждането на лихва за забава върху присъдената сума.
Определението е постановено при участието на трето лице помагач М. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.