О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, .12.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.03.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1477/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от ТПК”Щ”гр. София против решение №88/30.07.2009г. на Софийски градски съд,ВК,ІІ-Д отд.,постановено по гр.д. №2547/2006г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение от 05.05.2006г. по гр.д. №10845/2004г. по описа на Софийски районен съд,39 състав,с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание член 97 ал.1 от ГПК във вр.с член 2 ал.3 от Закона за общинската собственост срещу С. Община гр. С. за признаване на правото на собственост на ищеца върху описаните в решението едноетажни сгради с обща застроена площ от 860 кв.м сгради,представляващи производствен обект,и върху прилежащия към сградите терен в описания недвижим имот.
В изложението си касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,при решаването на които е изградил изводите си в противоречие с константната практика на ВКС при решаване на гражданско правни спорове,произтичащи от предявен иск с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/ по собственически претенции,основани на нормата реституционен характер на член 2 ал.3 от ЗОбС в редакцията му към Д.в.44/1996г.,както и допустимостта за обективното съединяване на горепосочените искове,които въпроси са решават противоречиво от съдилищата,както и са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
С решаващите си мотиви въззивният съд е определил разглежданата ищцова претенция като предявени положителни установителни искове при квалификацията на член 2 ал.3 /отм/от ЗОС,като е основал това на твърдението на ищцовата кооперация,че в периода 1973г.-1975г. и съгласно протоколно решение №17/16.12.1972г. на ИК на К. РНС,с което е предоставено ползването на имота,е извършила строителство на описаните в исковата молба сгради,по реда и условията на член 120 ал.4 от ППЗТСУ и сградите са заведени като ДМА на кооперацията,поради което на основание член 2 ал.3/отм/ от ЗОС след 13.07.1991г. са станали собственост на кооперацията. Съдът е посочил,че предпоставка ,пораждаща реституционния ефект на релевирания от ищеца придобивен способ е установяване на обстоятелството,че съществуващите в процесния имот сгради са изградени преди 13.07.1991г. и то със средства на кооперацията-ищец,която носи доказателствената тежест за това. При анализа на установеното по делото,съдът е констатирал,че доказателства за тези обстоятелства не са сочени,нито такива са събрани по делото,отнасящи се до начина и годината на построяването на сградите,нито за влагане на средства от кооперацията,също така липсват доказателства за необходимите строителни книжа за обекта,както и за проведена процедура по параграф 17 от ЗУТ за изменение действащия план,с цел постройките да придобият траен градоустройствен статут,поради което предявеният иск е неоснователен.
При това положение поставените от касатора правни въпроси,така както са формулирани,не са такива от значение за изхода на делото. Съгласно Тълкувателно решение №1/10.02.2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСТГК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното решение,е този включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда. Очевидно от изложените мотиви на въззивният съд,липсата на доказателства за осъществен реституционен ефект от който ищцовата кооперация твърди,че черпи правото си на собственост,съгласно изложеното в исковата молба,е формирал крайните изводи на съда за неоснователността на ищцовата претенция,а не допустимостта за съединяване на исковете,както се заявява в изложението на касатора. Още повече съдът е приел така заявената претенция от ищеца като допустима и я е разгледал по същество,като по отношение правната квалификация,същия не е обвързан от цитираната в исковата молба,а е задължен сам да я определи,като я извлече от заявените твърдения и искания ,съдържащи се в исковата молба,което е отразено в мотивите на въззивния съд в настоящия случай. Приложените решение на тричленни състави на ВКС,отнасящи се до формираната практика по приложението на член 2 ал.3/отм/ от ЗОС, не са противоречие ,а в съответствие с постановеното от съда относно доказателствената тежест за ищеца, с оглед установяване на настъпилата реституция по смисъла на тази законова разпоредба. Приложените с изложението актове на съдилища долустоящи на ВКС не са по идентичен казус,напротив част от тях са свързани с претенции на Общината в качеството на ищец и по въпроси за обхвата на общинската собственост,съгласно разпоредбите на закона,които са извън правните въпроси от значение за изхода на делото,по които съдът се е произнесъл с въззивното решение. Ето защо не е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По отношение на твърдението на касатора,че следва да се допусне касационно обжалване на основание член 280 ал.1 т.3 от ГПК, във връзка с допустимостта за обективното съединяване на иска по член 197 ал.1 от ГПК/отм/ във връзка с иска по член 2 ал.3/отм/ от ЗОС,съгласно горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,тази хипотеза е налице,когато разглеждането на правния въпрос допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед настъпили изменения на законодателството,а за развитие на правото,когато законите да непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,каквито доводи липсват в изложението на касатора.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №88/30.07.2009г. на Софийски градски съд,ВК,ІІ-Д отд.,постановено по гр.д. №2754/2006г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: