О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 01.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1771/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Драматично-к. т. – Враца е подал касационна жалба срещу въвзивно решение на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 237/2009 год. и приложил изложение на основания за допускане на касационно обжалване. Касационна жалба срещу определена част на същото решение е подадена и от Е. Ц. П. от гр. В., с приложено към нея изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
Врачанският окръжен съд, с въззивно решение от 10. 7. 2009 г. по гр. д. № 237/2009 г., е потвърдил първоинстанционното решение на Районен съд – Враца по гр. д. № 1707/2008 г. в частта, с която е признато за незаконно и отменено дисциплинарното наказание „уволнение”, наложено на Е. П. със заповед от 29. 8. 2008 г. на директора на Д. к. т. – Враца и П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „актьор” в Д. т. – Враца. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение, с което е уважен иска на П. по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, и с решение по същество, Врачанският окръжен съд е отхвърлил предявеният от Е. П. иск за сумата 3808.20 лв., представляваща обезщетение за времето от 29. 8. 2008 г. до 29. 2. 2009 г., през което е останал без работа, поради незаконно уволнение.
Искането на жалбоподатателя Д. – к. т. Враца за допускане на касационно обжалване в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасяне по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Към искането са приложени две решения на състави на касационния съд. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК има предвид задължителната съдебна практика, установена с тълкувателни решения на върховния съд, поради което е неприложима в случая. Решенията на отделни състави на касационния съд могат да бъдат основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Това основание за допускане на касационно обжалване, обаче, предполага идентичност на въпроса, по който са се произнесли други съдилища. Приложените две решения на състави на трето гражданско отделение на ВКС – по гр. д. № 1153/2003 г. и по гр. д. № 3160/2003 г., се отнасят за конкретни случаи на налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на други лица, при различни трудови правоотношения и във връзка с конкретни нарушения на трудовата дисциплина. При тези обстоятелства не може да се приеме, че оспорваното въззивно решение представлява произнасяне по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Решението на Врачанския окръжен съд от 10. 7. 2009 г. съдържа изчерпателни съображения относно спора по делото – налице ли са посочените в уволнителната заповед тежки дисциплинарни нарушения, извършени от П. , които да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Изводите на въззивния съд, че такива действия не са били извършени, са съобразени с доказателствата по делото и обосновани от гледна точка на закона.
По изложените съображения следва да бъде оставено без уважение искането на Д. т. Враца за допускане на касация на въззивното решение.
Неоснователно е искането на жалбоподателя П. за касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът му по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Жалбоподателят се е позовал на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК и представеното решение на състав на касационния съд по гр. д. № 2670/2003 год.. Както е казано по-горе, актовете на отделни състави на касационния съд не се обхващат от задължителната практика на ВКС, която има предвид чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наред с това, решението по гр. д. № 2670/2003 год., ІІІ г. о. ВКС съдържа произнасяне, еднакво с произнасянето на въззивния съд по настоящото дело. Врачанският окръжен съд е отхвърлил претенцията на П. за обезщетение по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, тъй-като не е доказал по категоричен начин, че в продължение на шест месеца след уволнението е останал без работа и не е получавал доходи от трудова дейност.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 10. 7. 2009 г. по гр. д. № 237/2009 г., по жалбата на Д. к. т. – Враца и по жалбата на Е. Ц. П. от гр. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: