ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№365
гр. София,07.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание проведено на двадесет и девети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 584 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ц. н. п. храм “С” с. М. срещу решение № 278 от 16.01.2009 г. по гр. д. № 465/08 г. на Окръжен съд гр. Я.. Касаторът счита че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация О. д. ”З” гр. Я. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 159 от 11.10.2006 г. по гр. д. № 190/06 г. на Районен съд гр. Е. в частта, в която искът по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ е бил уважен. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил иска на Ц. н. п. храм “С” за признаване право на собственост по отношение на 24 дка гора в м. “Д” и 1 дка земя в ДГФ. Оставил е в сила решението в частта, в която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер. За да отхвърли иска въззивният съд е приел че е сезиран с иск по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ. Ищецът не ангажирал писмени доказателства с които да установи че е бил собственик на процесните гори към момента на одържавяването им и че те са били одържавени.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос е дали собствеността е възстановена по силата на закона съгласно § 5 ал. 1 от Закона за вероизповеданията и настъпилото право трябва да се признае по отношение на ОСЗ, или трябва да се проведе процедура по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ за възстановяване на собствеността. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и ВАС.
Посочената практика на ВАС не е основание за преценка дали касационната жалба е допустима с оглед критериите по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. При формулиране на тези основания за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на граждански съдилища. Решенията по административни дела не формират съдебна практика по гражданскоправен спор, затова не са основание за допускане до касационно обжалване с оглед изискването на ГПК за разрешение дадено от въззивния съд, но в противоречие с практиката на гражданските съдилища.
Няма противоречие между решението на въззивния съд и отменително решение № 1* от 31.10.2008 г. по гр. д. № 2720/07 г. на ВКС III ГО по настоящия спор. В него съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ вр. с § 5 Закон за вероизповеданията. Изрично е записано, че като е приел, че възстановяването на собствеността се извършва по силата на ЗВСОНИ без да е необходимо провеждането на каквато и да било процедура, въззивният съд е преценил погрешно правното основание на иска. Въззивният съд е разгледал спора на посоченото от ВКС основание, затова посоченото решение не е основание за допустимост на касационно обжалване.
Посочен е и съществен процесуален въпрос за допустимостта на свидетелски показания и частни документи за да се доказват визираните в § 5 ал. 1 от Закона за вероизповеданията условия за възстановяване на собствеността. С оглед правното основание на иска, този въпрос е решен по законодателен ред с чл. 13 ал. 3 ЗВСГЗГФ в която е записано че правото на собственост се доказва само с писмени доказателства. Няма различие в съдебната практика по въпроса за прилагане на правната норма, поради което жалбата е недопустима и на това основание.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 278 от 16.01.2009 г. по гр. д. № 465/08 г. на Окръжен съд гр. Я..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: