ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N365
София, 17.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 9 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 100-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С”ЕООД-г. Габрово срещу въззивното решение от 29.10.09 г. по г.д. № 218/09 г. на ОС-г. Габрово, в частта му с която е отменено първоинстанционното решение от 14.05.09 г. по г.д. №1230/08г. на РС-г. Габрово, с което се осъжда на основание чл.59 ЗЗД “В”ООД-г. Габрово да заплати на “С”ЕООД-г. Габрово за сумата над 4.146.30 лв., представляваща обезщетение за ползване на хидрофор, находящ се в сградата на бивш “М”-г. Габрово за периода 9.10.03 г.-30.06.08 г., ведно със законната лихва, считано от 9.10.08 год. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските над сумата от 800 лв.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280 ал.1 т.2 основание.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроса дължи ли се обезщетение и за помещението, в което е бил разположен процесния хидрофор.
В тази връзка касаторът развива съображения, че не е налице в конкретния случай произнасяне plus petitum от страна на първоинстанционният съд, обстоятелство което обосновавало неправилност на решението, чиято отмяна се иска.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да отмени частично първоинстанционното решение в обжалваната му част въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че ищецът-касатор в настоящето производство в петитума на иска е включил единствено обезщетение за ползване на процесния хидрофор като съоръжение, но не е предявил претенция за обезщетение за ползване на помещението, в което той е бил разположен.
Касаторът поддържа, че такава претенция бил заявил с допълнителна молба от 16.12.08 год.
ВКС намира, че за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК обуславящия изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да е разрешен противоречиво от съдилищата.
В конкретния случай това основание не е налице, тъй като определяне обхвата на претенцията на ищеца е въпрос на конкретна преценка от съда на заявения от ищеца петитум на исковата молба. Неправилната преценка от страна на съда би обусловила отменително основание по чл.281 т.2 и т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Посочената от касатора съдебна практика, обективирана в цитираните от него решения на ВКС не налага противоположен краен извод.
Също така следва да се има предвид, че ВКС многократно е имал случай да се произнесе, че за да е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай тези предпоставки не са налице, обстоятелство което налага извода, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 29.10.09 г. по г.д. № 218/09 г. на ОС-г. Габрово, в частта му с която е отменено първоинстанционното решение от 14.05.09 г. по г.д. №1230/08г. на РС-г. Габрово, с което се осъжда на основание чл.59 ЗЗД “В”ООД-г. Габрово да заплати на “С”ЕООД-г. Габрово за сумата над 4.146.30 лв., представляваща обезщетение за ползване на хидрофор, находящ се в сградата на бивш “М”-г. Габрово за периода 9.10.03 г.-30.06.08 г., ведно със законната лихва, считано от 9.10.08 год. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските над сумата от 800 лв.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от въззивното решение от 29.10.09 г. по г.д. № 218/09 г. на ОС-г. Габрово, в частта му с която е отменено първоинстанционното решение от 14.05.09 г. по г.д. №1230/08г. на РС-г. Габрово, с което се осъжда на основание чл.59 ЗЗД “В”ООД-г. Габрово да заплати на “С”ЕООД-г. Габрово за сумата над 4.146.30 лв., представляваща обезщетение за ползване на хидрофор, находящ се в сградата на бивш “М”-г. Габрово за периода 9.10.03 г.-30.06.08 г., ведно със законната лихва, считано от 9.10.08 год. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските над сумата от 800 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: