О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 365
София, 14.05.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1185 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. И. Б., като физическо лице и управител на Е. „К” срещу решение от 08.05.2009 г. на Софийски градски съд /СГС/, ІІ А състав по гр.д. № 4223/2007 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания, свеждащи се по същество до неправилност, а с молба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК чрез адвокат С уточнява основанията си за допускане на касационно обжалване, а именно хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът „П” АД не взима становище.
Т. Ц. Б. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване на касационната жалба не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СРС е сезиран с предявени частични искове от К. И. Б. и Т. Ц. Б. срещу „П” АД. Ищците претендират по 1200 лв. всеки – част от пълно обезщетение от по 250000 лв. за всеки, неимуществени вреди от претърпени от тях в периода 14.10.2004 г. – 22.06.2006 г. вреди от виновни действия на служители на ответника при изпълнение на възложена им от ответното дружество работа. Ищците твърдят, че на първия ищец е отпуснат кредит от ответната банка по време на режима на съпружеска общност с втория ищец по споразумението с Е. банка за възстановяване и развитие в общ размер от 135000 щ.д. – по два договора от 06.04.1998 г. със съответни обезпечения. През 2001г. за твърдяно несвоевременно издължаване на задължение по кредита банката е образувала изпълнително дело въз основа издаден изпълнителен лист по чл.237 б.”в” ГПК-отм. вр. чл.42 ЗБ и поискала откриване на производство на несъстоятелност спрямо първия ищец в качеството му на Е. , която молба била уважена. При това ищецът и съпругата му били уличени като нечестни и неморални хора по сделка с недвижим имот, което изострило здравословните им проблеми. Водените от банката дела срещу ищеца като Е. и имуществото в режима на съпружеска общност причинило на ищците неимуществени вреди, предмет на предявените искове за обезщетяване от виновните действия на служителите на ответника.
СРС е отхвърлил исковете, а СГС е оставил в сила решението му. Съдът е квалифицирал исковете по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че неплатежоспособността на първия ищец като Е. е обявена със съдебно решение, което не е отменено.пражняването на права, дадени от закона, включително от назначения синдик, не е основание да се приеме осъществяване на фактическия състав на чл.49 ЗЗД. Прието е още, че исковете не следва да се квалифицират по чл.631а ТЗ именно с оглед уважаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, а не отхвърлянето й, при което би било налице основание за иск по чл.631а ТЗ.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящият случай касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК формулира следните въпроси:
1. Произнасяне по съществен процесуален въпрос от СГС, който „обсъждайки доказателствата, неправилно е приел, че не е осъществена дейност по главното доказване” на предявеният иск.
2. Втори въпрос не се формулира конкретно, а се твърди, че решаването на настоящото дело е от значение за прилагането на закона и развитието на правото.
Така формулираните въпроси от касатора не представляват въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В изложението, а и в касационната жалба се визира целият спорен предмет, всички доводи и възражения на ищеца, обсъдени от въззивния съд. Доводите на касатора относно направените изводи – фактически и правни на СГС могат да бъдат относими към неправилност на обжалваното решение – чл.281 т.3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Законът разграничава двата вида основания, а съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите – чл.5 ГПК. Следва да се посочи още, че не са изложени доводи за наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Бланкетното позоваване на закона само по себе си не мотивира наличие на визираната от закона хипотеза.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС не намира основание да приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на СГС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.05.2009 г. на Софийски градски съд, ІІ А състав по гр.д. № 4223/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.