О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 366
София, 01.07. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 26 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 245/2009 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. последно ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Г. Н. А. от гр. В. срещу решение № 1* от 22.01.2009 г. по гр. д. № 4803/2007 г. на ВКС на РБ, ГК, 3 г. о. в частта с която е обезсилено решение от 20.03.2006. г. и друго за поправката му от 28.05.2007 г. по гр. д. № 473/2004 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по предявен от “Р” О. , гр. В. срещу Г. А. и Е. А. инцидентен отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот № 579 по плана на гр. В..
.. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да прекрати производството по предявения инцидентен установителен иск съдът е констатирал, че той има за предмет правен спор, идентичен този на първоначалния иск по чл. 108 ЗС.
Изводът съответства на данните по делото.
Касаторите са предявили срещу “Р” О. , гр. В. ревандикационен иск за описания по-горе имот. Поддържали са, че са собственици на имота на основание наследяване и реституция, настъпила в резултат на отмяна на отчуждаването на имота с влязло в сила решение от 12.10.1998 г. по гр. в. № 230/1998 г. на В. окръжен съд, постановено в производство по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.
В съдебно заседание проведено на 70.06.2004 г. по гр. д. № 318/2003 г. на В. районен съд, ответникът по иска е поискан на основание чл. 118 ГПК съдът да се произнесе по това дали ищците са били собственици на спорния имот към 2000 г., когато са се снабдили с констативен н. а. за собственост.
Въз основа на тези данни състав на ВКС е направил обоснован извод, че предявеният инцидентен установителен иск е недопустим, тъй като има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху имота. Този предмет съвпада с предмета на предявен ревандикационен иск, по повод на който е образувано делото, тъй като в него се съдържа установяването на това, че ищецът е носител на правото на собственост върху имота, ревандикиране на който иска.
Нормата на чл. 118 ГПК намира приложение, когато изхода на правния спор зависи от установяване съществуването или несъществуването на едно спорно правоотношение, което е преюдициално спрямо спорното право. В случая не е налице такава хипотеза. Единият от елементите на ревандикационния иск е установяване на това, че ищецът е носител на правото на собственост на имота. Ето защо липсва правен интерес от предявяване по реда на чл. 118 ГПК на инцидетен установителен иск със същия предмет.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
О. в сила решение № 1* от 22.01.2009 г. по гр. д. № 4803/2007 г. на ВКС на РБ, ГК, 3 г. о. в частта, с която е обезсилено решение от 20.03.2006. г. и друго за поправката му от 28.05.2007 г. поставени по гр. д. № 473/2004 г. на В. окръжен съд и решение от 07.07.2004 г. по гр. д. № 318/2003 г. на В. РС в същата част като постановени по недопустим инцидентен установителен иск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.