– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 366
гр. София , 01.08.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 09.05.2018 (девети май две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1579 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 2349/07.03.2018 година, подадена от Н. М. Н., срещу определение № 42/26.01.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 4947/2017 година.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от Н. срещу определение № 17 619/04.07.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 3494/2017 година, частна касационна жалба с вх. № 116 966/12.08.2017 година. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му.
Н. М. Н. е бил уведомен за обжалваното определение на 24.02.2018 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 2349/07.03.2018 година, като е подадена по пощата на 06.03.2018 година, а същевременно дните от 03.03.2018 година до 05.03.2018 година са неприсъствени. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С определение № 17 619/04.07.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 3494/2017 година е оставена без уважение подадената от Н. М. Н. срещу определение от 20.12.2016 година на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 140-ти състав, постановено по гр. д. № 59 202/015 година, частна жалба с вх. № 5 014 878/03.02.2017 година. С последното първоинстанционното производство е било прекратено като недопустимо и подадената от Н. искова молба с вх. № 18 901/02.10.2015 година му е била върната.
Горепосоченото въззивно определение е било обжалвано от Н. М. Н., с частна касационна жалба с вх. № 110 747/12.08.2017 година като е било образувано ч. гр. д. № 4947/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. По същото е била извършена проверка на допустимостта на подадената от Н. М. Н. частна касационна жалба. При този проверка съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е констатирал, че обжалваното определение на Софийски градски съд е такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Освен това е установено, че производството по първоинстанционното гр. д. № 59 202/015 година по описа на Софийския районен съд, ІІІ-то гражданско отделение, 140-ти състав, е образувано по искова молба от Н. М. Н. с вх. № 18 901/02.10.2015 година против Прокуратурата на Република България, В. Т. В.., К. Н. М. и Държавата чрез Министъра на финансите, за осъждане на ответниците в условията на солидарност да заплатят на ищеца на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД сумата от 2000.00 лева–частичен иск от общо претендираната сума в размер на 800 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответниците във връзка с подадена от ищеца жалба на 31.05.2007 година във Висшия съдебен съвет и последващи действия на ответниците В. Т. В. и К. Н. М. при разглеждане на жалбата. С оглед на това е направен извод, че касационния съд е сезиран с частна жалба срещу определение по дело, решението, по което не подлежи на касационно обжалване. Според разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежали на обжалване с частна жалба пред ВКС въззивните определения по делата, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване, когато цената на иска е под 5 000 лв., какъвто е и настоящият случай.
Недоволен от тези изводи на съдебния състав Н. М. Н. е обжалвал определение № 42/26.01.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 4947/2017 година, като твърди, че неправилно е прието, че предявеният от него иск е за сумата от 2000.00 лева, тъй като било извършено изменение, с което той бил увеличен на 5100.00 лева. Освен това е направено искане по чл. 629 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности за това дали правната норма на чл. 47, ал. 2 от Х. на основните права в ЕС задължава държавиег-членки да провеждат публични процеси по жалбите срещу съдебни актове на първоинстнционният съд, постановени без да е проведено нито едно заседание и без да е проведен публичен процес е прекратено производството по отношение на един от ответниците; дали чл. 47, ал. 1 от Х. на основните права в ЕС задължава ли българската държава да окигури ефективни правни средства за защита пред съд за извършените от физически лица-деликвенти деликти срещу Н., включително провеждането на публичен и справедлив процес от независим и безпристрастен съд и присъждането на справедливо обезщетение на пострадалия за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди; дали представлява нарушение на правото на справедлив процес и на правосъдие обстоятелството, че касационният съд отказва да разгледа подадената касационна жалба, при положение че процесуално правната норма на която се позовава, към момента на предявяване на иска е била в съвсем друга редакция; дали представлява нарушение на правото на справедлив процес и на правосъдие отказът да бъде разгледана касационната жалба с твърдението, че размерът на предявения частичен иск е под 5000.00 лева, въпреки че към момента на подаване на жалбата той е бил 5100.00 лева; дали представлява нарушение на правото на справедлив процес и на правосъдие твърдението на въззивния съд, с което той започва предварително да прилага ненастъпила последица на невлязъл в сила и то очевидно неправомерен съдебен акт; дали представлява дискреционно потестативно право правото на ищеца както да предяви конкретен иск пред съда, така и да увеличи неговия размер; дали обстоятелството, че както пъроинстнационният, така и въззивният съд, не са отговаряли на критериите за независим и безпристрастен съд залегнали в чл. 47 от Х. на основните права в ЕС представлява нарушение на правото на независим и безпристрастен съд, залегнало в чл. 47 от Х. на основните права в ЕС; дали изискването за справедлив процес, залегнало в чл. 47, ал. 2 от Х. на основните права в ЕС допускасъдебните състави да вписват в съдебните актове фактически обстоятелства, които не само, че не отговарят на обективната истина, но и противоречат на представените по делото документи; дали изискването за справедлив процес, залегнало в чл. 47, ал. 2 от Х. на основните права в ЕС допуска съдебните състави да вписват в съдебните актове цена на иска, която е съвсем различна от реалната и дали правната норма на чл. 47 от Х. на основните права в ЕС задължава Българската държава да осигури ефективни правни средствна за защита пред съд на гражданинн на ЕС, който е пострадал от неправомерни действия, както и по още два въпроса, които макари да са с малко по-различна редакция, приповтарят първия.
Първоначално предявеният от Н. М. Н. иск е за сумата от 2000.00 лева–частичен иск от общо претендираната сума в размер на 800 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ответниците. Впоследствие в хода на съдебното производство, с подадена от него писмена молба, Н. е заявил, че на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, увеличава размера на предявения иск от 2000.00 лева на 5100.00 лева. За да породи действие увеличението на иска трябва да бъде извършено надлежно, като са спазени всички законови изисквания за това. В конкретния случай Н. М. Н. не е внесъл дължимата се с оглед новата посочена от него цена на иска държавна такса, поради което и извършеното от него изменение на размера на иска не е породило правно действие и не е довело до увеличаване на цената на предявения иск, като при това липсва изрично определение на съда за допускането му.
Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК законът е изключил от касационното обжалване определен кръг въззивни решения. Затова тези решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, а споровете, по които те са постановени подлежат на разглеждане в двуинстанционното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. В случая, ако по предявения от Н. М. Н. иск бъде постановено въззивно решение то не би подлежало на касационно обжалване, тъй като попада в приложното поле на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото цената на иска е 2000.00 лева. Тази необжалваемост на евентуалното въззивно решение влече след себе си и необжалваемост на постановените в производството по този иск въззивни определения, каквото е и определение № 17 619/04.07.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 3494/2017 година.
Предвид горното определение № 17 619/04.07.2017 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 3494/2017 година не е подлежало на касационно обжалване и затова подадената срещу него частна касационна жалба с вх. № 116 966/12.08.2017 година правилно е била оставена без разглеждане от състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о. От това следва, че подадената от Н. М. Н. срещу определение № 42/26.01.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 4947/2017 година, частна жалба с вх. № 2349/07.03.2018 година е неоснователна, предвид което определението трябва да бъде потвърдено.
Не са налице и предпоставките по чл. 629 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по повод на формулираните в частната жалба въпроси. На първо място липсва връзка между общностното право и приложимите за случая процесуални норми на вътрешното право, на етапа, на който се намира производството, а именно преценка на допустимост на предявените искове и служебен контрол за редовността им. Правата по чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от Х. на основните права в ЕС са ясни като не изключват, а предпоставят уредба на начина на реализиране на тези права, чрез вътрешен нормативен акт, който в случая се явява ГПК. Разпоредбата на чл. 628 от ГПК поставя като условие за отправяне на преюдициално запитване преценката дали разпоредба на правото на ЕС, или на акт на негов орган е от значение за правилното решаване на спора. Следователно трябва да е налице преюдициалност, каквато в случая липсва. На второ място се изисква съществуването на връзка с разглеждането на спора по съществото му, а не на етап преценка за допустимост, при производство от частен характер (чл. 234, ал. 2 от Д. и чл. 267, ал. 2 ДФЕС). Оплакването на Н. М. Н., че като прилага вътрешното право, по оспорван от него начин, съдът накърнява негови основни права, само по себе си не може да бъде преценено като съдържателно основание за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на правото на ЕС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 42/26.01.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 4947/2017 година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с подадената от Н. М. Н. със съдебенадрес [населено място], [улица], чрез адв. Н. Х. М., частна жалба с вх. № 2349/07.03.2018 година искане по чл. 629 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.