О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на единадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №102/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. А. С. ,представляван от служебно назначен адвокат А.Г. от ПАК срещу решение №.392 от 22.10.2018г по в.гр.дело № 493/2018г. на Плевенски окръжен съд , с което е потвърдено решение №468 от 04.04.2018г на Плевенски районен съд . По същество е отхвърлен иск на касатора по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане , сключен на 27.03.2008г от покойната му сестра С. А. К.(починала на 21.12.2013г), чиито единствен наследник по закон е ищеца. Прехвърлителката е сключила алеаторния договор,като срещу гледане и издръжка и при запазено право на ползване е прехвърлила собствен недвижим имот – апартамент в [населено място] в полза на ответницата А. А. А.- дъщеря на ищеца, срещу задължението на последната да осигурява всичко необходимо за един нормален и спокоен живот .
Въззивният съд е възприел изцяло съображенията на първостепенния съд за неоснователност на иска , препратил е към мотивите на първоинстанционното решение и след обсъждане на доказателствата по делото- включително показанаия на всички разпитани свидетели, е приел за установено , че ответницата е изпълнявала задълженията си съобразно уговореното – цялостно,системно и непрекъснато. Грижела се е за своята леля , като особено съществено е , че до смъртта си последната не е изразила воля за разваляне на договора поради неизпълнение ,не е оценявала грижите като неизпълнение.Изпълнението е приемано.Въззивният съд е взел предвид включително установеното от показанията на част от свидетелите инцидентно влошаване отношенията между прехвърлителката и ответницата- нейна племенница, след което грижи отново са били полагани и приемани , като покойната е била доволна от тях , получила е това от което се е нуждаела и двете са били в близки, доверителни отношения до смъртта на К.. От по-интензивни грижи последната се е нуждаела за период от няколко месеца преди смъртта си , за който период грижите съответстват по вид и обем на договореното. Прехвърлителката не е имала намерение , нито е изразявала воля за разваляне на договора, като нейната преценка е меродавна.
В приложеното към жалбата изложение се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.1 и чл. 280 , ал.2 от ГПК, по въпроса :как , кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по алеаторен договор ,като се включва и въпроса може ли да се прекъсва даването на грижа, счита ли се прекъсването пълно неизпълнение на договора .По въпроса относно обема задължения на приобретателя когато в договора не са конкретизирани, за да бъде изпълнението пълно и точно е налице практика на ВКС,с която въззивното решение е в противоречие : ТР№6/2012г по т.д№6/2011г ОСГК , реш. № 174/2014г по гр.д №7500/2013 ІІІ г.о , реш. № 70/2011г по гр.д № 612/2010г ІІІ г.о ІІІ г.о , реш. № 95/2010 ІV г.о , реш. №1024/1997г ІІ г.о и др.
Коментарът на приложената и цитирана обилна практика на ВКС се изтъква на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като въпросът е от значение за изхода на делото Като очевидна неправилност на решението се изтъква съображението, че прехвърлителката не била обективирала евентуалното си недоволство от начина на изпълнение като предяви иск за разваляне на договора. В нарушение на правната и житейска логика е да се изтъква непредприемане на подобен акт при разко влошеното здравословно състояние на прехвърлителката К. пред последните месеци от нейния живот , а в този период бил и временния отказ на ответницата да полага грижи.
Ответницата по касационната жалба изтъква в отговор, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване ,тъй като поставеният въпрос не е разрешен в противоречие с формираната практика на следващо място направено е съпоставянето на конкретните нужди с поетото задължение ,което насрещната страна несъстоятелно счита дължимите грижи за „целодневни” Претендират се разноски
Върховен касационен съд, трето гражданско отделение намира , че не е налице основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение
Не е налице противоречие на приетото от въззивния съд спрямо установеното в практика на Върховен касационен съд решение на въпроса,че изпълнението при полагане на грижи и даване на издръжка по алеаторния договор следва да е цялостно – не се дели на периоди ; да е непрекъснато, единно и неделимо и че следва да е редовно ,в пълен обем , че не търпи забава и даже частичното неизпълнение е основание за разваляне на договора.Освен на гореизложените принципни указания, решаващите съображения на съда в случая са формирани по иск, предявен от наследник и е следвало да отчита решаващо приети ли са били грижите по алеаторния договор приживе от прехвърлителката , в конкретния им и доказан полаган обем, тъй като ако изпълнението е прието, основание за разваляне на договора поради неизпълнение не може да се изтъква.
В изложението се поставят твърде общо въпроси, чието решаващо значение е обусловено от конкретните доказателства и преценката им съобразно фактите по делото за всеки конкретен случай. Както обобщено е изтъкнато в реш.№ 863/2010г по гр.д. № 1534/2009 на ІVг.она ВКС, специфичността на съдържанието на задължението за гледане , подчинено на нравствено етични изисквания, следва от постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен случай , с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам.Въззивният съд е преценил доказателствата за полагани грижи по този критерии .След като изводите на съда отчитат установения от доказателствата обем полагани грижи, който е бил и съответен да договореното , приемането на тези грижи от кредитора за целия срок на договора и доколкото не е засвидетелстван нито един факт,сочещ на обратното, не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК по поставените общи въпроси ,нито е налице очевидна неправилност на решението и основание по чл. 280, ал.2 ГПК.
Доводите за очевидна неправилност се основават на опровергани твърдения на ищеца , а не на възприетата фактическа обстановка.Твърдението,че именно през последните месеци от живота на прехвърлителката е налице прекъсване при полагането на грижи от ответницата – за времето, през което К. сама потърсила други лица да я гледат, но същите се отказали, (или тя ги изпъдила), не кореспондира с установеното по фактите. След 2007г.отношенията са били добри и доверени като прехвърлителката е получавала толкова грижи и такава издръжка, т каквито сама е смятала, че има нужда. Няма противоречие с трайно възприетите в практиката на Върховния касационен съд признаци,на които следва да отговаря изпълнението на задължението по алеаторния договор.( ТР№96/66г , решение № 178 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. ВКС, ІІІ г.о., решение №363/ 26.05.2010г. по гр.д.№756/2009г. ВКС,ІІІ г.о., реш.№165/01.03.2010г. по гр.д.№71/2009г. ВКС, ІІІ г.о., решение №70/05.07.2011г. по гр.д.№612/ 2010г. ВКС, ІІІ г.о.,реш. №818/2010г по гр.д №1371/2009 ІV, реш.№327/2015 по гр.д № 1205/2014 ІV г.о и др.) Съгласно установената практика на ВКС, приемането на грижите, особено в отношенията между близки родственици , е от съществено значение.Съобразено е ,че прехвърлителката не е изразявала недоволство,което не означава противоречие с възприетия в практиката критерии за изпълнението на алеаторния договор, указан още с приемането на Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981г. на ОСГК относно съдържанието на понятието „точното изпълнение на договора по вид, обем и качество”. Не означава също така,че въззивният съд е допуснал очевидно неправилни,в противоречие с житейската и правна логика решаващи преценки. В практиката на ВКС (решения №1501 от 12.12.2008г , Vг.о на ВКС,решение №635 от 08.07.2002г , ІІ г.о на ВКС и др. )са коментирани случаи на влошаване на отношенията,но само ако те са довели до реално неполагане на грижи, липса на издръжка или неосигуряване на медицинска помощ за конкретен период на нужда. Факти от подобно естество са обуслявяли извод за непостоянство, или непълнота по отношение на престацията. Такива факти в настоящия процес не са установени, а ответницата е провела доказване на положената от своя страна грижа.
Ответницата претендира съдебни разноски, каквито се дължат на основание чл.78, ал.3 ГПК и следва да се присъдят за настоящата инстанция в установения размер от 300 лева,за адвокатска защита .
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване на решение №. 392 от 22.10.2018г по в. гр.дело № 493/2018г. на Плевенски окръжен съд
Осъжда А. А. С. да заплати на А. А. А. сумата 300 лева разноски за настоящата инстация
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .