1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
[населено място], 11.05.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 782/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Р. Т. Т. от [населено място] срещу С. И. К. от [населено място] срещу решението от 18.04.2011г., постановено по гр.д. № 8816/2010г. на Софийски градски съд, гражданско отделение само в частта, с която е уважен осъдителния иск на ищеца К. за сумата от 13 524лв., ведно със законната лихва и разноски, представляваща обезщетение за частично неизпълнен договор за изработка от 1.07.2007г. на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.258 ЗЗД. Касаторът иска отмяна на въззивното решение в обжалваното част като неправилно. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. К. в писмен отговор излага подробни съображение за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Ищецът К. е предявил иск срещу Т. за заплащане на сумата от 13 524 лв., представляваща платена сума по договор за изработка /извършване на СМР на жилищна сграда/ от 13.06.2006г. подробно описани в приложение №1 и приложение №2 към договора. Тъй като изпълнителят не е изпълнил част от договорените работи претендира заплащане на равностойността на неизвършените изцяло СМР. Искът е квалифициран от Районния съд по чл. 265, ал.1, т.2 пр.2 ЗЗД. Софийският градски съд е уважил иска в претендирания от ищеца размер на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.258 ЗЗД, като претенция за заплащане на обезщетение за неизпълнен договор – неизвършени, но платени конкретно договорени строителни работи, а не за неточно или некачествено изпълнение на договорени строителни работи.
Релевираната от касатора нищожност на решението не намира опора в данните по делото. Касаторът поставя въпрос нищожно ли е решението ако не е упоменато името на докладчика в хипотезата на чл..280, ал.1, т.3 ГПК – в решението са вписани имената на състава на съда, но не е посочен докладчика по делото. С ТР №1 / 10.02.2011г. на ОСГТК на ВКС, което има задължителен за съдилищата характер, е даден отговор на поставения от касатора въпрос в кои случаи едно съдебно решение е нищожно – нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение, какъвто очевидно не е случая по конкретното дело.
Посочените в т.2, т.3 и т.4 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси: задължен ли е възложителят да заплаща непредвидените, нововъзникнали и допълнителни СМР по договора за изработка, които не са предмет на договора, и ако е заплатил част от тях, но не и най-важната, значима част от тези задължения, задължен ли е изпълнителят да продължи да работи за своя сметка без възнаграждение на строителния обект, дължи ли се увеличението на цената на договорените строителни работи поради увеличение на цената на строителните работи, не са обуславящи изхода на делото, поради което не е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС за посочване на правния въпрос от значение за изхода на делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване. Повдигнатите от касатора въпроси биха имали значение за изхода на спора, ако ответникът беше заявил искане за заплащане на СМР, извън договора, чрез предявяването на насрещен иск или чрез процесуалното възражение за прихващане. В съдебно заседание на 23.03.2009г. пълномощникът на ответника изрично е заявил, че не предявява насрещен иск и не прави възражение за прихващане със сумата от 13 000 лв. за допълнително извършени работи. Така поставените въпроси не държат сметка за предмета на иска – правата на възложителя за неизвършените, но договорени СМР, за които изпълнителя е получил авансово платени суми. След като не е налице общото основание за селектиране на касационните жалби, не е необходимо настоящият състав да се произнася по представената от касатора съдебна практика по допълнителния критерий чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК / т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. Съдебната практика, посочена от касатора, която няма задължителен за съдилищата характер, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, се отнася до правата на възложителя при констатирани явни или скрити недостатъци при изпълнение на възложената работа, за предпоставките за приемане на работата и задължението на поръчващия да уведоми изпълнителя при некачествено извършена работа, т.е. по правни въпроси, неотносими към разрешения от съда предмет на спора по чл.79, ал.1 ЗЗД.
В т.5 касаторът изразява несъгласие с променената от въззивния съд правна квалификация на иска, като довод за неправилност, поради нарушение на материалния закон /чл. 265, ал.1, т.2, пр.2 ЗЗД / и евентуална недопустимост на решението в обжалваната му част. Съгласно ТР № 2 от 29.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2011 г. на ОСГТ правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, какъвто не е конкретния случай. Въззивният съд се е произнесъл по предмета на иска, очертан от ищеца с изложените в исковата молба фактически твърдения. Когато съдът се е съобразил с търсената от ищеца защита и очертания от страните предмет на спора, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. В този смисъл, развитите оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон не могат да бъдат преценявани във фазата на селектиране на касационните жалби, тъй като касационното основание по чл.281, т.3, пр.първо от ГПК е различно от касационните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. По тях касационният съд може да се произнесе само ако бъде допуснато касационното обжалване при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В случая правилно въззивният съд е преценил с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения, че квалификацията на иска не е по чл.265, ал.1, т.2, пр.2 ЗЗД. Задължение на изпълнителя да изработи точно поръчаното, без недостатъци и в срок. Ако се отклони от поръчаното или е изработеното е с недостатъци поръчващият има право да иска поправяне на работата, разноските по поправянето или намаление на възнаграждението. Ищецът в исковата молба не е изложил факти за отклонение на изпълнителя от поръчаната работа, нито за недостатъци на изработеното, поради което съдът неправилно е квалифицирал иска за сумата от 13 524 лв. по чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД като претенция за намаляване на възнаграждението.
Касаторът не е мотивирал чрез поставянето на правен въпрос и посочване на правната норма критерия за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочването на закона не е достатъчно за допускане на въззивното решение до касационен контрол, ако не са налице изискванията на закона, така както са дефинирани в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, поради което касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество.
На ответника по касация не се присъждат разноски. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК ответникът по касация има право на направени за тази инстанция разноски, каквито не са доказани документално.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.04.2011г., постановено по гр.д. №8816/2010г. на Софийски градски съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: