3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр. София, 12.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1381 по описа за 2013г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по „частна” касационна жалба на ищеца В. К. Б. като [фирма] от [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. С. срещу определение № 30 от 22.01.2013г. по ч. гр. дело № 463/2012г. на Окръжен съд Видин, гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 331 от 25.07.2012г. по гр. дело № 1329/2010г. на Видински районен съд.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ „ако съдът е дал указания по гр. дело под друг номер, различен от образувания и ищецът е депозирал в срок молбата за конкретизиране на исковата молба, следва ли да се приеме, че указанията на съда са дадени съгласно изискванията на чл. 100 и чл. 254, ал. 2, т. 3 ГПК”; 2/ „ако ищецът е посочил конкретни банкови документи по дати и размер, който надвишава размера на частично предявената искова претенция, правните последици в нередовност на искова молба ли се изразяват или в неоснователност на предявения иск; следва ли ищецът да посочи от всеки конкретен банков документ каква част от сумата е предмет на частично предявения иск”.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. С. Л. оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт поради това, че не е посочен кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който съдът се е произнесъл и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Обжалваният съдебен акт на Окръжен съд Видин има характер на въззивно решение, тъй като е постановен по повод на въззивна жалба на ищеца срещу решение № 331 от 25.07.2012г. по гр. дело № 1329/2010г. на Видински районен съд и с него се обезсилва първоинстанционното решение поради неговата недопустимост като постановено по нередовна искова молба, която нередовност не е отстранена във въззивното производство, въпреки предоставената възможност и дадените указания. Поради това частната касационна жалба представлява касационна жалба по смисъла на чл. 281 ГПК.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5 000 лв. по граждански дела, респ. под 10 000 лв. по търговски дела, не подлежи на касационно обжалване поради ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК. В настоящия случай касационната жалба на ищеца срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин, наименовано „определение”, е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалван въззивен съдебен акт, с който е обезсилено първоинстанционното решение и практически е прекратено производството по предявените от В. К. Б. като [фирма] от [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата от 2 000 лв., представляваща част от обезщетение за причинени имуществени вреди от служители на банката в клона в [населено място] през периода от 06.12.2004г. до 28.12.2007г., изразяващи се в липси без знанието и съгласието на титуляра на посочена банкова сметка в [фирма] – клон В., и на сумата 1 500 лв., представляваща част от компенсаторната лихва за определен период от време, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното издължаване. Касае се за търговско дело, тъй като заявените претенции за обезщетение произтичат от открита на името на ищеца в ответната банка банкова сметка. Предявените искове са под определения минимален размер за касационно обжалване и касационната жалба е подадена на 11.02.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановения въззивен съдебен акт на Окръжен съд Видин. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай уговореният начин на плащане на адвокатското възнаграждение е по банкова сметка и не са представени доказателства за извършено плащане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба /„частна касационна жалба”/ на В. К. Б. като [фирма] от [населено място] срещу определение № 30 от 22.01.2013г. по ч. гр. дело № 463/2012г. на Окръжен съд Видин, гражданско отделение, с характер на решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: