1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр.София, 13.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1396/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. П., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6789 от 25.09.2015 г. по гр.д.№ 17433/ 2014 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 38036/ 2014 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Г. д. „О.” към М. на п. искове за сумата 15 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 06.11.2009 г., със законната лихва върху тази сума от 26.03.2015 г. до окончателното й изплащане, и за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение за период 06.11.2009 г. – 21.03.2013 г. в размер 800 лв.
От изложението на жалбоподателя по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следва да бъдат уточнени, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, следните правни въпроси: материалноправен въпрос може ли пострадал от трудова злополука служител да претендира обезщетение за претърпените от нея вреди и без да е съставен акт за трудова злополука от компетентните органи, ако осигурителят не е декларирал злополуката в законния срок; и процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за предпоставките за ангажиране на отговорността на държавно учреждение при претърпяна трудова злополука. Касаторът поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по касация страна Г. д. „О.” към М. на п. не взема становище.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че през 2009 г. ищецът е работил като държавен служител – „младши инструктор по охраната” при Г. д. „О.” към М. на п.. Служебното му правоотношение е прекратено със заповед от 22.07.2010 г. поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 06.11.2009 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения от 08,30 ч. до 17,00 ч. в Съдебна палата – Благоевград, като от доказателствата по делото не се установява на същата дата той да е бил включен в състава на конвоен отряд или да е бил ангажиран с патрулно-постова дейност. Към 20,30 часа ищецът тръгнал със служебен автомобил, управляван от негов колега, от [населено място] за [населено място], като по време на пътуването здравословното му състояние се влошило. Отведен бил в Спешен медицински център, като след преглед бил освободен. На 10.11.2009 г. ищецът постъпил в болнично заведение, където останал на лечение с диагноза исхемичен мозъчен инсулт. При тези факти съдът приел от правна страна, че предявеният иск за обезщетяване на неимуществените вреди от заболяването е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал тези вреди да са последица от трудова злополука. За установяване на такава е било необходимо съставяне на акт по реда на чл.57 и сл. КСО, а не се спори, че такъв няма. Съдът посочил, че при липса на влязъл в сила административен акт не е допустимо инцидентно, в хода на исковото производство, да се установява наличието на трудова злополука, поради което искът за обезщетяване на вреди от такава следва да бъде отхвърлен, както и обусловения от него иск за обезщетяване на вреди от забава.
Касационната инстанция, в случаите на обжалвано пред нея валидно и допустимо въззивно решение, има правомощие да разгледа само правните въпроси, повдигнати от касатора. Сред тях не е въпросът за правната квалификация на спорното материално право и приложимият материален закон, поради което касационният съд не може да се произнася в тази насока. Произнасянето следва да се ограничи до поставените от касатора въпроси.
При изложените от въззивната инстанция мотиви, тези въпроси са включени в предмета на делото и обуславят правните разрешения в обжалваното решение, но нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Такова значение, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от промяна или осъвременяване, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени наличната. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като законът е ясен, а практиката по прилагането му – установена. Липсата на влязъл в сила акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете за обезщетяване на вреди от нея, тъй като за установяването й е предвиден специален административен ред. Ако не е издадено разпореждане по чл.60 ал.1 КСО, ищецът не може да иска установяване на трудова злополука в рамките на съдебно исково производство за обезщетяване на вреди от нея. В този смисъл са постановените по чл.290 ГПК решение № 319/ 22.06.2010 г. по гр.д.№ 204/ 2009 г., I. г.о., ВКС, решение № 31/ 02.02.2011 г. по гр.д.№ 1894/ 2009 г., IV г.о., ВКС, решение № 374/ 23.07.2014 г. по гр.д.№ 3766/ 2013 г., ІV г.о., ВКС и др. Поради това по поставения материалноправен въпрос не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото Върховният касационен съд е уеднаквил съдебната практика по него и това е съобразено при постановяване на обжалваното решение. Уеднаквена е практиката и по процесуалноправния въпрос. Всяка страна в исковото производство трябва да докаже фактите, на които основава своите претенции и възражения, освен в случаите на установена от закона презумпция (решение № 158/ 30.09.2013 г. по т.д.№ 679/12 г., ІІ т.о., ВКС). Ищецът, който твърди, че е претърпял вреди от трудова злополука, носи доказателствената тежест да установи настъпването на такава. Същото е приел въззивният съд в обжалваното решение, поради което и по процесуалноправния въпрос няма основание същото да бъде допуснато до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6789 от 25.09.2015 г. по гр.д.№ 17433/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: