О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
Гр.С., 17.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми май през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.5092 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. Д. срещу решение №.313/27.09.17 по г.д.№.564/17 по описа на Окръжен съд Хасково – с което е отменено решение №.412/4.07.17 по г.д.№.723/17 на РС Хасково и предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ са отхвърлени.
Ответната страна Д. [фирма], [населено място], оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил извършеното уволнение за законосъобразно и е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ като неоснователни. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор – първоначално за длъжност „завеждащ административна служба, Т., личен състав”, а впоследствие- за „счетоводител”; със Заповед №.3/6.01.17 на управителя на Д. [фирма] /създадено с държавно имущество, апортирано от Министерството на отбраната/ на основание чл.326 ал.2 КТ е отправено 30-дневно предизвестие, считано от 7.01.17, за прекратяване на трудовото правоотношение „на основание чл.328 ал.1 т.2 изречение второ КТ”, връчена лично на ищцата на 6.01.17; с последваща заповед №.14/ 30.01.17 /връчена лично на 30.01.17г./ „във връзка със Заповед №.3/6.01.17” на основание чл.220 ал.1 КТ трудовият й договор е прекратен считано от 31.01.17 преди да е изтекъл срокът на предизвестието; съкращението /освен на длъжността „счетоводител” – и на длъжностите „главен счетоводител” и „инженер по поддръжка на медицинска апаратура, техника, той и домакин”/ – в сила от 6.01.17- е било предприето по решение на управителя на дружеството с цел икономии от фонд работна заплата чрез сключване на договор за счетоводно обслужване с външна фирма. При тези обстоятелства съдът е намерил, че трудовото правоотношение е било прекратено с връчването на заповедта за уволнение – която, при неизтекъл срок на предизвестие, има конститутивно значение /реш.№.22/4.02.14 по г.д.№.3146/13, реш.№.664/30.11.10 по г.д. №.1896/09 на ВКС/. От друга страна заповедта е редовна и съдържа надлежно посочено основание за уволнение – доколкото в текста й (макар да не се сочи конкретната разпоредба на КТ) е отбелязано, че се издава във връзка със Заповед №.3/6.01.17 – с която е отправено предизвестието за прекратяване „на основание чл.328 ал.1 т.2 изр.2 КТ”, ищцата лично го е получила, двете основания на чл.328 ал.1 т.2 КТ не са самоизключващи се и дори работникът да не е узнал кое от тях е конкретното, това не прави уволнението незаконно /реш.№.205/2.08.13 по г.д.№.1244/12, ІV ГО/.
В. инстанция е приела, че промяната и утвърждаването на новия щат попада в кръга от правомощия на управителя на ответното дружество и са извършени от компетентен орган. Посочила е, че релевантната правна уредба се съдържа в Закона за лечебните заведения и Правилника за реда и упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие на капитала /доколкото в изпълнение на чл.35 ал.3 т.3 от Закона за лечебните заведени все още не е издаден Правилник, уреждащ устройството, дейността и структурата на лечебните заведения към Министерството на отбраната/ – като съобразно чл.69 ал.2 т.5 З. управителите извършват структурни и организационни промени в лечебните заведения, в чл.24 ал.1 П. е предвидено, че управлението на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала се възлага с договори за управление, сключени между управителя и органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала, а в чл.27 ал.1 т.1 – че в договора се определят правата и задълженията на страните. В случая е сключен договор за възлагане на управлението – в т.12 от раздел ІV на който е предвидено, че именно управителят утвърждава структурата и щата на дружеството, а съгласно чл.12 т.4 от учредителния му акт управителят приема организационно-управленска структура, одобрява правила за организация на вътрешната стопанска система, работната заплата и други вътрешни правила на дружеството.
Съдът е намерил и, че фактическият състав на посоченото основание
за уволнение „съкращение в щата” е налице – считано от 6.01.17 /с цел оптимизиране на разходите/ управителят е приел нова организационно-управленска структура, въз основа на която е извършена промяна в структурата и щата на дружеството – като по новото щатно разписание /в сила от 6.01.17/ не фигурират съществуващите по старото /към 1.09.16/ длъжности „главен счетоводител”, „счетоводител” и „инженер по поддръжка на медицинска апаратура, техника, той и домакин”. За работодателя не е възникнало задължение да извършва подбор, тъй като са съкратени и двете длъжности /„главен счетоводител” и „счетоводител”/, осъществявали сходни функции по счетоводно обслужване на дружеството. При тези факти е обобщено, че процесното щатно разписание, на което е основано потестативното право за прекратяване на трудовото правоотношение с работника, е утвърдено от компетентен орган, влязло е в сила преди датата на извършване на уволнението и с него е съкратена заеманата от ищцата длъжност.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1-т.3. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС /№.1-№.7/ и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /№.8-№.12/: 1.”За задължението на работодателя да мотивира заповедта за уволнение при съкращение в щата” /реш.№.462/17.06.10 по г.д.№.789/09, ІІІ ГО/; 2.”Кой е компетентния орган да приема структурата и щата, както и да съкращава щата на дружества-лечебни заведения към Министерството на отбраната – министъра на отбраната или управителя на дружеството, при липса на приет правилник по чл.35 ал.3 т.3 З. намират ли приложение общите разпоредби на чл.69 ал.2 т.5 З., чл.24 ал.1 П., разпоредбите на учредителния акт и договора за управление, въпреки, че противоречат на специалната разпоредба на чл.35 ал.3 т.3 З. или управителят трябва да поиска от министъра приемане на структурата и щата, едва след което управителят да издаде заповед за прекратяване на щата на това основание, както и в какво съотношение се намират посочените разпоредби”/реш. №.358/18.06.10 по г.д.№.1183/09, ІІІ ГО/; 3.”Допустимо и възможно ли е в търговски дружества – лечебни заведения към и структура на МО, да се съкрати длъжността на ищцата – счетоводител, или тя не може да бъде съкратена, тъй като е нормативно и императивно предвидена съгласно Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор?” /реш.№.358/ 18.06.10 по г.д.№.1183/09, ІІІ ГО/; 4.”Дали съкращаването на длъжността „счетоводител” и „главен счетоводител”, „инженер по поддръжката”, и преминаването на дейността на счетоводството, част от която е изпълнявана от ищцата, към външна счетоводна кантора, и на поддръжката към външни изпълнители, представлява закриване на част от предприятието, и дали основанието, на което трябва да се прекрати трудовото правоотношение, е съкращение в щата или поради закриване на част от предприятието?” /реш.№.358/ 18.06.10 по г.д.№.1183/09, ІІІ ГО/; 5. ”По въпроса за съответствието на мотивите на въззивното решение с изискването за съдържанието на съдебното решение и съдържанието на мотивите съгласно чл.235 и чл.236 ал.2 ГПК” и „задълженията на въззивната инстанция” /реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, ІV ГО, реш. №.241/17.10.12 по г.д.№.850/11, ІІ ГО, реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, ІV ГО, реш.№.752/18.11.88, ІІІ ГО, опр.№.545/30.06.10 по т.д.№.249/10, І ТО, реш.№.129/5.03.86 по г.д.№.682/85, І ГО, реш.№.415/25.01.12 по г.д. №.1332/10, І ГО, реш.№.196/11.04.12 по т.д.№.994/10, ІІ ТО/; 6. „По въпроса за задължението на въззивната инстанция за постановяване на решението в съответствие с правилата на тежестта на доказване и очевидната неправилност по въпроса, че уволнението е законосъобразно”; 7.”За задължението на работодателя да посочи ясно и точно конкретните фактически и правни основания за уволнението в заповедта за уволнение и дали конкретната заповед за прекратяване на трудовия договор отговаря на изискванията на закона за това и в кои случаи е налице незаконността на уволнението при наличие на такива противоречия, както и по въпроса за съдържанието на заповедта за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 КТ?” /реш. №.462/17.06.10 по г.д.№.789/09, ІІІ ГО, реш.№.347/7.10.97 по г.д.№.307/97, ІІІ ГО/; 8.”Разминавания, непълноти, несъответствия и бланкетни основания в заповедта за прекратяване на трудовия договор когато не е спазен срока за предизвестие, описани подробно в исковата молба, становищата и доклада на съда, писмената защита и отговора на въззивната жалба, правят ли уволнението незаконно? Мотивите за уволнението трябва ли да се съдържат в самата заповед или могат да се „допълват” или „конкретизират” в хода на съдебното дирене и това недопустимо ли е с оглед принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес?”; 9. „Допустимо и възможно ли е в търговски дружества – лечебни заведения към и структура на МО да се съкрати длъжността на ищцата – счетоводител, или тя не може да бъде съкратена, тъй като е нормативно императивно предвидена в посочените законови разпоредби, правилници заповеди и др.”; 10. „При конкретната фактическа обстановка – съкращение на длъжността „счетоводител” и главен счетоводител, инженер по поддръжката – на цялото административно звено, и преминаването на дейността на счетоводството, част от която е изпълнявана от ищцата, към външна счетоводна кантора, говори за друго основание за уволнение – закриване на част от предприятието/на административното звено, в което се включва и счетоводството и инж. по поддръжката, по утвърдената от министъра структура, поради което основанието е това – закриване на част от предприятието, а не съкращение на щата, поради което уволнението е незаконосъобразно?”; 11. „Кой е компетентия орган да приема структурата и щата, както и да съкращава щата на дружества-лечебни заведения на Министерството на отбраната – министъра на отбраната или управителя на дружеството?”; 12. ”За обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията в съвкупност и поотделно”. Изложени са и твърдения, че въззивното решение е очевидно неправилно.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.
Във връзка с първия въпрос касаторът се позовава на задължителна практика, която касае несъответствие между визираното в отправено предизвестие основание за прекратяване на трудовия договор и посоченото в заповедта за уволнение такова /съгласно реш.№.462/17.06.10 по г.д.№.789/09, ІІІ ГО, при прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие от работодателя до работника, противоречието между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в предизвестието, и посоченото в заповедта за уволнение основание, обуславя незаконосъобразност на извършеното уволнение/. Цитираната практика е неотносима към поставения въпрос и обстоятелствата по делото. В разглеждания случай не се касае за подобно несъответствие, а за хипотеза, в която в заповедта за уволнение не е посочено основание, но е налице позовава на и препращане към друг документ, в който се съдържа конкретизация на основанието за уволнение /заповедта, инкорпорираща предизвестието/ – съкращение в щата /чл.328 ал.1 т.2 изр.2 КТ/, същият е връчен преди издаването на уволнителната заповед на ищцата и тя безспорно е била запозната със съдържанието му – следователно и с основанието, на което е уволнена. При това положение цитираната практика не би могла да обоснове допускане до касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По въпроси №.2-№.4 като задължителна практика, обосноваваща наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, се сочи единствено реш.№.358/18.06.10 по г.д.№.1183/09, ІІІ ГО, и съдържащо се в тълкувателната му част отразяване, че съдът е длъжен да основе решението си на установените по делото обстоятелства. Решението на ВКС касае приложението на института на чл.131 вр. с чл.133 ГПК, като касационното обжалване е допуснато по въпроса „допуска ли въззивният съд процесуално нарушение, ако при интерпретацията на фактите по делото направи извод, че не е противоправно това поведение, при което се отстраняват създадени от етажен собственик пречки за съсобствениците в етажната собственост, с цената на същото такова поведение, при положение, че в отговора на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК ответниците оспорват единствено качеството си на извършители на дейстивето”. Нито този въпрос, обаче, нито цитираната от касатора част от отговора му, са относими към формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси №.2-№.4 – последните два от които и не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР 1/09 на ОСГТК на ВКС /не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция/. Предвид изложеното не е налице твърдяното противоречие и основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тях.
Съгласно цитираната във връзка с петия въпрос практика на ВКС съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото; при условията на ограничен въззив въззивната инстанция се произнася за правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените с въззивната жалба оплаквания, както и служебно по валидността на решението като цяло и по допустимостта му в обжалваната част, а също и за спазване на императивни разпоредби на материалния закон. В. съд не се е отклонил от така установената задължителна практика. Оплакването за немотивираност на заповедта за уволнение и липса на надлежно посочено основание е изследвано от въззивната инстанция и тя е изложила подробни мотиви – както относно текста на предизвестието и заповедта, така и защо, с оглед на същия, приема, че уволнителната заповед съдържа надлежно посочено правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение – като е налице и позоваване на задължителна практика на ВКС в подкрепа на направените изводи. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК – а не в настоящата предварителна фаза на селекция по тези критерии.
От друга страна, съдът изрично е посочил кои са елементите от фактическия състав на основанието по чл.328 ал.1 т.2 КТ „съкращение в щата” /извършено реално съкращение в щатното разписание, решението за което е взето по надлежен ред от компетентен орган и е влязло в сила към датата на уволнението/ – и единствено тяхното наличие обуславя законността на уволнението. Самото решение, с което една щатна длъжност се съкращава, не подлежи на контрол за законосъобразност /т.е. на съдебен контрол/ – на такъв подлежи само уволнението, което е извършено въз основа на съкращението в щата. Евентуално несъобразяване на определени правила и норми /респективно погрешна преценка за целесъобразността на мярката/ от компетентия да вземе решението за съкращаване орган – е въпрос на други правоотношения между други лица, които са извън предмета на настоящия спор и са ирелевантни. В това производство съдът е ограничен единствено от очертаните в КТ параметри на съответното основание и дължи проверка само на тях. Аналогичното важи и по въпроса дали, при наличие на визираното основание „съкражение в щата”, тези действия не биха могли да бъдат квалифицирани и като закриване на част от предприятието – който е също неотносим. Двете основания по чл.328 ал.1 т.2 КТ не са взаимоизключващи се – работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания му дава право да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението. (реш.№.205/02.08.13по г.д.№.1244/12, ІV ГО)/. Предвид изложеното не се касае за хипотеза на отклоняване от задължителната практика и необсъждане на релевантни за изхода на спора факти, доказателства и доводи, респективно за неприложение на относими към такива императивни разпоредби. Поради това и основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
Във връзка с шестия въпрос не се сочи задължителна практика, на която да се твърди, че разрешаването му противоречи. При това положение не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По отношение на седмия въпрос /който в частта си относно конкретната заповед за уволнение е и фактически (отговорът му следва да бъде даден с акта по съществото на спора) и не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК/ и изискването за мотивираност на заповед за уволнение, в това число на такава по чл.328 ал.1 т.2 КТ, следва да се посочи, че първото цитирано от касатора решение касае разминаване между основанията, посочени в предизвестието и в заповедта за уволнение /реш.№.462/17.06.10 по г.д.№.789/09, ІІІ ГО/ – каквато не е разглежданата хипотеза, а второто /реш.№.347/7.10.97 по г.д.№.307/97, ІІІ ГО/ – освен, че визира неотносим случай /основание за уволнение по чл.328а КТ /отм./ – „когато това се налага от интереса на работата”/, не съставлява и задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и т.1 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС /прието е при дейстивето на ГПК отм./. При това положение не е налице твърдяното от касатора противоречие със задължителна практика на ВКС и основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Относно осмия въпрос следва да се има предвид, че по материята за съдържанието на заповедта за уволнение е налице достатъчно богата и ясна задължителна практика на ВКС, в това число цитирана и в самото въззивно решение – която не се нуждае от промяна или осъвременяване и е била съобразена. В установената практика по приложението на чл.328 ал.1 т.2 ГПК – във връзка с въпроса законно ли е уволнение, когато в заповедта за прекратяване на трудовия договор не е вписано точното основание, но е известно на уволнения работник – е прието, че когато уволненият работник е узнал правното основание за уволнение, извършено при условията на чл.328 ал.1 т.2 КТ, независимо, че работодателят не го е посочил в заповедта за уволнение, правото на защита на уволнения не е нарушено, тъй като предметът на спора е определен – и уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание; двете основания по чл.328 ал.1 т.2 КТ не са взаимоизключващи се /работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата част/, настъпването на двете или на едно от тях дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението; правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания /реш.№.205/02.08.13 по г.д.№.1244/12, ІV ГО, решение №.145 от 18.02.10 по г.д.№ 565/09, ІІІ ГО/. Същевременно, в разглеждания случай не се касае до хипотеза на допълване и конкретизиране на основанието за уволнение в хода на съдебното производство – в какъвто контекст се задава въпроса. Ищцата е получила лично цитираната в заповедта за уволнение предходна заповед, инкорпорираща предизвестие и ясно посочване на основанието, на което се прекратява правоотношението. При тези обстоятелства е била наясно каква е причината за уволнението /съкращение в щата/ както още от този момент, така и към момента на изготвяне на исковата молба /видно и от текста й/, респективно не е налице твърдяната хипотеза на недопустимо нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес. С оглед на изложеното във връзка с осмия въпрос не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Девети и десети въпрос, които са почти идентични с трети и четвърти въпрос, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР 1/09 ОСГТК на ВКС. Те не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е изложила мотиви в тази връзка-поради което и не са свързани с решаващата й воля. От друга страна, както вече беше посочено, в производството по чл.344 КТ съдът е ограничен единствено от очертаните в КТ параметри на съответното основание и дължи проверка единствено на тях; самото решение, с което една щатна длъжност се съкращава, не подлежи на контрол за законосъобразност, респективно съдът не изследва въпроса дали, при наличие на съответното основание за уволнение при дадената фактическа обстановка, уволнението не би могло да бъде осъществено и на друго основание. При тези обстоятелства във връзка с горните въпроси основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице.
По отношение на единадесети въпрос предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване също не са налице. Не се касае за хипотеза на неясни норми или за необходимост от създаване или промяна на практика поради неточно тълкуване. Предвидени са изрични разпоредби както в Закона за лечебните заведения /чл.69 ал.2 т.5/ и Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /приложим предвид липсата на Правилник във връзка с въведената с ДВ бр.98/9.12.16 разпоредба на чл.35 ал.3 т.3 З./, цитирани и във въззивното решение, които посочват компетентния да приема структурата и щата орган /управителя/, така и в самия учредителен акт на ответното дружество – в изпълнение на които е сключен и договор за управление – предвиждащи съответна компетентност на управителя. Безспорно при липса на специални правила се прилагат общите, като в случая, при съобразяването им, както и на нормите в учредителния акт на ответното дружество и възложените с договора правомощия, се налага извода, че компетентния да утвърждава щатно разписание орган е управителят на дружеството. В. съд не е разрешил въпроса в отклонение от наличната уредба.
Във връзка с дванадесетия въпрос са налице ясни законови разпоредби и безпротиворечива практика на ВКС – в това число цитирани и от касатора в изложеното му по пети въпрос – реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, ІV ГО, реш.№.401/ 11.01.12 по г.д.N.327/11, ІІІ ГО, реш. №.344/21.09.12 по г.д.№.862/11, ІV ГО, реш.№.127/05.04.11 по г.д.№.1321/ 09, ІV ГО и много други – съгласно които съдът трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Тази практика не се нуждае от осъвременяване или промяна, била е съобразена от въззивния съд и поради това основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице.
Доколкото в изложението си касаторът се позоваване на очевидна неправилност на решението – предвидена като основание за касационно обжалване в чл.280 ал.2 пр.3 ГПК в редакцията след изменението с ДВ бр.86/27.10.17, същата е неприложима в разглежданата хипотеза. Касационната жалба на П.Д. /вх.№.9871/26.10.17г./ е постъпила преди влизане в сила на изменението на ГПК, въведено с ДВ бр.86/27.10.17 и в сила от 31.10.17, а съгласно §74 от Преходните и заключителни разпоредби на З. касационните жалби, постъпили до влизане в сила на този закон /т.е. преди 31.10.17г./, се разглеждат по досегашния ред.
С оглед на всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски за адвокатски хонорар пред касационната инстанция в размер на 500лв.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.313/27.09.17 по г.д.№.564/17 по описа на Окръжен съд Хасково.
ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН [ЕГН], да плати на Д. [фирма], ЕИК 12658053, 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: