О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
С., 18.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 246 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 50/4.І..2012 г. на Н. М. Н.-А. от С., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК, против онази част от решение № 1844 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 29.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 2121/2011 г., с която е бил отхвърлен нейният пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното [фирма]-С. за разликата над присъдения размер на обезщетението за претърпени от нея неимуществени вреди от 60000 лв. и до пълния предявен размер на исковата й претенция от 100 000 лв.
Оплакванията на касаторката А. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирани са доводи, че присъденото на касаторката застрахователно обезщетение „не контактува с действителните й неимуществени вреди и се явява крайно занижено”. Поради това тя претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който искът й по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя да бъде уважен в предявения по делото размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху бъдещото допълнително присъдено обезщетение от 40 000 лв., считано от датата на смъртта на наследодателката й /29.VІ.2010 г./ и до окончателното му изплащане, вкл. ведно с присъждане на направените от касаторката в последните две инстанции съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Н. А. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че „трябва да се уеднакви съдебната практика при присъждане на застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди, за да няма решения, които да са противоречиви едно на друго, което ще доведе до по-точното прилагане на принципа на справедливостта и оттам – на чл. 52 ЗЗД, което от своя страна ще доведе и до развитието на правото”.
Ответното по касация [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в обжалваната от А. негова отхвърлителна част по нейния пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 ЗЗД.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Н. М. Н.-А. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Извън оплакването си в жалбата за нарушаване на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, което в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е било повторено като „възражение”, касаторката А. не е формулирала ясно и точно правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл с атакуваната отхвърлителна част на решението си, който едновременно да е такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не може и не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там наведени от него доводи за факти и обстоятелства. Ето защо, непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1844 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-ти с-в, от 29.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 2121/2011 г., В ЧАСТТА МУ, с която- като неоснователен – е бил отхвърлен иск на Н. М. Н.-А. от С. с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното [фирма]-С. ЗА РАЗЛИКАТА НАД присъденото й обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилата на 29.VІ.2010 г. от ПТП смърт на нейната майка в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/ И ДО пълния предявен размер на претенцията й за същите вреди от 100 000 лв. /сто хиляди лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2