3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
С.,19.04. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1326/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от Х. Ш. М. чрез процесуалния представител адвокат К. Г. А. от АК[населено място], срещу въззивното решение № 270 от 20.07.2010 г. по в. гр. д. № 178/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 /което съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС следва да се квалифицира по т. 2/ и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация В. Н. Д. и К. Б. Д. не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 108 от 15.01.2010 г. по гр. д. № 279/2009 г. на Районния съд[населено място], с което е признато за установено по отношение на касатора, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на дворно място с площ 341.46 кв. м., попадащо в имот пл. № 568 от кв. 26 по плана на[населено място] от 1990 г., с площ за имота 635 кв. м., при посочени съседи, както и че е допусната непълнота в кадастралния план, изразяваща се в незаснемане на имотната граница между двете части на имот пл. № 568, като е описано местоположението на същата, а за разликата в площта до 355 кв. м. искът е отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР е установено, че спорният по делото имот е включен в първия регулационен план на[населено място] от 1930 г., като е загубил статута си на земеделска земя, въпреки че не е застроен и дълги години е бил ползуван за земеделски нужди. В разписния лист към този план имот пл. № 660 е бил записан на името на Б. Д. – наследодател на ищеца К. Б. Д.. С гласни доказателства е установено, че посоченият имот, заедно с имоти пл. № 661 и пл. № 662, са били владяни от ищците в периода 1960-1980, както и от 1981-1982 г. до преди пет-шест години преди разпита на свидетелката Л., когато същата видяла, че имотът се работи от други лица. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително и на записването на Б. Д. и на ищеца К. Б. Д. за съседи на придобитите чрез н. а. № 265/1996 г. и н. а. № 68/1996 г. имоти, въззивният съд приел за доказано, че ищците, които са съпрузи, са придобили собствеността върху спорния имот по давност и са били собственици на същия към момента на одобряване на следващия кадастрален план на населеното място от 1990 г., действащ и понастоящем. Съгласно този план имотът не е заснет и нанесен като отделен самостоятелен, а е част от имот пл. № 568, отреден за парцел I от кв. 26, предназначен за пионерски лагер, като мероприятия по предвижданията на този план не са провеждани. Установено е още, че имотната граница не е нанесена в плана по причина, че при заснемането старият каменен зид, чието съществуване е установено с гласни доказателства и означенията на скица № 404 от 25.05.2009 г., вече не е бил наличен на терена.
Ответникът се е легитимирал за собственик на целия имот пл. № 568 от кв. 26 с площ 635 кв. м., придобит чрез покупко-продажба с н. а. № 38/2008 г. Праводателите му С. И. К. и М. Г. К. са придобили имота от Н. Г. С., който от своя страна с н. а. № 265/1996 г. закупил от Г. Д. К. и М. А. К. 280 кв. м. /именно в този нотариален акт като граница на придобитата част е посочен Б. Д. – наследодател на ищеца К. Б. Д./, а с н. а. № 15 от 12.04.2005 г. Н. Г. С. и С. И. С. са признати за собственици по давностно владение на 355/635 ид. ч. от имот пл. № 568.
Противопоставените от ответника права са били отречени от въззивния съд, който приел, че успешно е проведено положително доказване на правото на собственост на ищците върху спорната част от имот пл. № 568 съобразно твърдения в исковата молба първичен придобивен способ – изтекла в тяхна полза придобивна давност.
С оглед на всичко изложено, въззивният съд заключил, че искът с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, предявен при наличие на правен интерес за ищците и предвид започналата административна процедура, при която общинската администрация е констатирала наличие на спор за материално право, е допустим, основателен и доказан.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът изразява несъгласие с изводите на съда, който приел за доказано правното твърдение ищците да са собственици на спорния имот по давност. Счита, че съдът е кредитирал свидетелски показания за установено владение, без да установи по безспорен начин началната и крайната дата на владението, прекъсвано ли е то, и по този начин да установи дали наистина има изтекла за ищците придобивна давност. Позовава се на решение № 2084 от 26.10.2004 г. по гр. д. № 2057/2002 г. на ВКС, IV-то г. о.
Така изложени, оплакванията съставляват доводи за допуснати съществени нарушения при преценката на доказателствата по делото и необоснованост на обжалваното решение. Те са относими към основанията за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да се релевират в производството по допускане на касационното обжалване, което се развива при други предпоставки и условия. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът, по който би могло да се допусне касационното обжалване, е винаги правен, а не фактически, и не може да се изразява в твърдение за неправилност на решението, тъй като на този етап съдът не извършва такава проверка. В случая в изложението касаторът не поставя правен въпрос за тълкуването и прилагането на нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС, от която зависи решаването на делото, поради което не е налице общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК касационната жалба да бъде допусната за разглеждане по същество. Позоваването на решението на състав на Върховния касационен съд също не обосновава допускане на касационно обжалване, защото при преценка за наличието на елементите от фактическия състав на придобивната давност въззивният съд не е процедирал в противоречие със съдебната практика, а различният правен извод е резултат от конкретните данни по делата.
По-нататък в изложението касаторът се позовава на решение № 687 от 15.10.2009 г. по гр. д. № 2166/2008 г. на ВКС, I.-то г. о., което е неотносимо към настоящия случай. Видно от мотивите към същото, забраната за придобиване на реално определени части от дворищнорегулационни парцели по давност е съобразена, по причина, че се претендира право на собственост върху 300/755 ид. ч. от урегулиран поземлен имот. В разглеждания случай е установено, че макар и включен в регулационния план на населеното място, за имота първоначално не е имало регулационно отреждане, а според това от 1990 г. той е включен в парцел, отреден за пионерски лагер. Отреждането за обществено мероприятие не придава на имота статут на урегулиран поземлен имот и не съставлява пречка за придобиване на части от него по давност. Ето защо не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за приложението на чл. 59, ал. 1 З. /отм./,съдържаща забрана за придобиване на реално определени части от дворищнорегулационни парцели чрез правни сделки и по давност.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поддържано и по двата въпроса, не е обосновано и мотивирано с конкретно изложение кое налага разглеждането на касационната жалба по същество от Върховния касационен съд като трета инстанция с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. Ето защо и тази предпоставка за допускане на касационно обжалване не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 270 от 20.07.2010 г. по в. гр. д. № 178/2010 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: