5
гр. д. № 394/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 366
София, 21.06.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 394/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 449 от 27.10.2016 г. по гр. д. № 664/2016 г. Пазарджишки окръжен съд след като е отменил първоинстанционното решение, постановено по гр. д. № 930/2015 г. на Велинградски районен съд, е решил спора по същество като е уважил предявения от М. И. Г. срещу Б. Г. М. иск по чл. 124, ал.1 ГПК и е приел за установено, че ищцата се легитимира като собственик на недвижим имот, съставляващ двуетажна жилищна сграда, построена на площ от 190 кв. м., с Р. от около 600 кв. м., на основание отстъпено право на строеж върху общински имот, съставляващ УПИ ХХV, в кв. 207 по плана на [населено място], което право е придобила на основание наследствено правоприемство.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ответника по иска Б. М. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационна проверка на въззивното решение по разрешените в него въпроси: – задължен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните, като при осъществяване на своята решаваща дейност да спази правилата на формалната и правна логика; – какво е съдържанието на владелческите действия, като елемент от придобивната давност и тяхното проявление, при владение на различни имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване, както и с какви действия се прекъсва давностния срок. В изложението не е посочено конкретно основание, на което се иска допускане на касационна проверка. От приложените решение на ВКС, постановени в производства по чл. 290 ГПК и общото твърдение, че въпросите са решени в противоречие с ъс задължителната практика на ВКС, следва че се сочи основанието по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответницата по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, като се мотивира с това, че не е посочено и мотивирано нито едно конкретно основание от изброените в чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК. Оспорва и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
За да уважи иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищцата М. И. Г. е наследник по закон на И. Р. Г..
През 1999 г. Г. е сключил договор за замяна с ответника по иска Г. М. по силата на който Г. придобил правото на собственост върху недвижим имот – жилищна сграда, застроена на площ от 190 кв. м., построена от М. на основание отстъпено му през 1994 г. право на строеж върху върху общински имот, съставляващ УПИ ХХV, в кв. 207 по плана на [населено място], а А. е придобил правото на собственост върху парцел ХVІІ в Стопански двор І, на бившето АПК, ведно с построената в него едноетажна стопанска сграда на площ от 679 кв. м.
На 08.01.2001 г. Б. М. е сключил с И. Г. предварителен договор за покупко-продажба на сградата. Праводателят по договора Г. е починал на 25.01.2001 г., поради което не е изпълнил задължението си за сключване на окончателен договор за продажба. В т. ІV на договора е записано, че купувача влиза във владението на имота, предмет на договора, от деня на подписването му.
М. е предявил иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на 16.12.2005 г. срещу майката на Г., М. И. Г., родена 1936 г., посочена като единствен наследник на сина си в издадено удостоверение за наследниците. В хода на производството е установено, че Г. е оставил за наследник дъщеря М. И. Г., родена 2001 г. Тя е била конституирана като ответник по иска с определение на съда от 18.11.2008 г. С влязло в сила решение № 731 от 14.12.2010 г. по гр. д. № 1494/2009 г., постановено на основание чл. 290 и сл. ГПК, състав на ВКС, ІІІ г. о. е отхвърлил конститутивния иск като неоснователен, поради погасяването му по давност, като е приел, че искът срещу надлежния ответник е предявен след изтичане на петгодишния давностен срок, а предявяването му срещу ненадлежния ответник не е спряло изтичането му.
Преди предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД бабата на ищцата М. Г. е сключила предварителен договор за покупко-продажба на сградата с Б. М., но след като разбрала за предявени конститутивен иск, договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните.
На 14.04.2005 г. М. Г., действаща чрез своята майка и законна представителка Я. П. е сключила предварителен договор за покупко-продажба на сградата с Д. Г., като в т. 5.2. е посочено, че продавача се задължава да предаде владението на имота в деня на подписването на договора. С писмено споразумение от 5.11.2008 г. договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните след като купувачът е разбрал, че имотът е предмет на гражданскоправен спор.
Разпитан като свидетел Г. установява, че е видял къщата преди сключване на договора, която е била завършена в груб строеж, без дограма и в доста запустяло състояние. След сключване на договора е поставил ограда на имота, в който тя е построена. През 2008 г., след като е разбрал за спора за собственост върху къщата е загубил интерес от договора, поради което го е прекратил и е престанал да владее имота. Свидетелят на ответника В. П. установява, че след построяването на сградата в груб строеж преди 15-20 години, по нея не са извършвани други строителни работи и тя е започнала да се руши. Един два пъти е виждал бащата на ответника да заковава с дъски вратата на къщата, което е било много отдавна, като не уточнява момента. Не е виждал друг в имота. Свидетелят Г. М., баща на ответника заявява, че строежът на сградата е започнат през 1995 г. и след няколко години е спрян поради липса на средства. Известно му е, че е къщата е била продадена на Г., но твърди, че със сина му са имали уговорка като събере пари, да му прехвърли правото на собственост върху къщата отново. Знае за сключения договор между сина му и бащата на ищцата. След неговата смърт е разговарял със сина си и след консултации са разбрали, че трябва да се води дело за обявяване на предварителния договор за окончателен, за да се уредят взаимоотношенията с наследниците на продавача, както за отхвърления иск за обявяване за окончателен на предварителния договор. Не установява сина му или друг вместо него да е владял сградата.
През 2011 г. Б. М. се е снабдил с нот. акт за собственост на сградата № 30 от 16.02.2011 г., т. І, рег. № 178, н. д. № 29 /2011 г., на основание давностно владение.
Въз основа на събраните доказателства съдът е приел за установено, че ответникът не установява да е владял имота в определения в закона срок. Твърдението му е опровергано от установеното, че в периода 2005 до 2008 г. имотът е владял от Г.. Приел е, че дори да се допусне ответникът да е установил владение върху имота след снабдяването му с нот. акт през 2011 г., до датата на предявяване на иска на 13.11.2015 г. не е изтекъл десетгодишния давностен срок. На последно място е приел и това, че до 18.11.2008 г. Б. М. не е знаел, че собственик на имота е дъщерята на И. Г., поради което обективно не е било възможно да отблъсне нейното владение, а демонстрация на владение пред трети лица не може да отблъсне владението на действителния собственик.
Поставеният процесуален въпрос не обуславя общо основание за допускане на касационна проверка. Той е разрешен от съда в съответствие със закона и задължителната практика. Обсъдени и преценени са всички събрани доказателства по делото и са изложени мотиви за тяхната правна стойност и фактите, които установяват.
Изпълнението на уговореното в предварителния договор за покупко-продажба от 2005 г., сключен между ищцата и Г., задължение за предаване владението на имота след подписването на договора, се установява с показанията на свидетеля Г.. Тези доказателства не са опровергани с други доказателствени средства. Те кореспондират и с установеното от разпитания като свидетел баща на касатора, който установява, че имотът не е ползван, защото сградата е била завършена в груб стоеж, поради което необитаема, а той е ходел понякога за да види състоянието му, като не установява касатора да е установил владение в имота и да извършва действия, демонстриращи намерението му да го свои. С това е опровергано и записаното в договора от 1999 г. относно предаване на владението.
Материалноправният въпрос е разрешен от съда в съответствие с данните по делото и при правилно прилагане на закона. Съдът е формирал извод за това, от кой момент касаторът е следвало да демонстрира промяна на намерението да владее имота за себе си по отношение на ищцата, в качеството й на наследница на продавача по предварителния договор Г.. Изводът съответства на данните по делото. В допълнение следва да се посочи, че предявяването на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е израз на субективното отношение на касатора към имота и основанието, на което иска да придобие правото на собственост върху него. На следващо място той не е доказал да е установил владение върху имота на основание сключения предварителен договор през 2001 г. Твърдението за упражняване на фактическа власт върху имота е опровергано и с установеното, че в периода от 2005 до 2008 г. владението е било предадено на друго лице, на основание друг предварителен договор, което е осъществявало фактическа власт на това основание. Така установения факт опровергава и констатацията на нотариуса, отразена в съставения нот. акт по реда на обстоятелствената проверка през 2011 г. Дори да се приеме, че след 2011 г. касаторът е извършвал действия, с които е демонстрирал, че владее имота за себе си, изтеклият период до предявяване на иска е недостатъчен, поради което изводът, че не са осъществени елементите от фактическия състав на оригинерния придобивен способ по чл. 79, ал.1 ЗС са направени при точно прилагане на закона спрямо установените факти, поради което не обуславят основание за допускане на касационна проверка обосновани.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 449 от 27.10.2016 г. по гр. д. № 664/2016 г. Пазарджишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: