3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 22.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 321 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 7580/24.ХІ.2014 г. на С. И. С. от [населено място], подадена против въззивното определение № 836 на Добричкия ОС, ГК, 10-и с-в, от 10.ХІ.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 749/2014 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу разпореждането на РС-Добрич от 3.Х.2014 г. по гр. дело № 1857/2014 г. – за връщането на негова предходна частна жалба против разпореждането от 21.VІІІ.2014 г. на Добричкия ОС по същото дело, оставяща без разглеждане молбата му за допълване на въззивното решение № 77/7.VІ.2006 г. „с произнасяне по дължимостта на законни лихви върху сумата от 3 898 лева.”
Единственото оплакване на частния касатор С. е за необоснованост на атакуваното въззивно определение, поради което той претендира касирането му „и върху дължимата сума, която ми е изплатена вече чрез ЧСИ Л. Т., да се определи и лихвата върху същата по фиксинга на БНБ за всеки ден просрочие, като върху дължимата лихва се начислят наказателна или анюитетна”.
В своето т. нар. „изложение на касационни основания”, изготвено от процесуалния му представител по пълномощие Е.В. частният касатор С. Ив. С. обосновава приложно поле на касационния контрол като: „необоснованост на обжалваното определение, тъй като аз дълги години водя дело против ответницата по записна заповед”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Добричкия ОС, настоящата частна касационна жалба на С. И. С. от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК или от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат допълнителните основания за това /по чл. 280, ал. 1 ГПК/, каквито в случая частният касатор дори бланкетно не посочва. В заключение извършеното от частния касатор С. погрешно отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 3-то ГПК с основание за допустимост на касационния контрол обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 836 на Добричкия ОС, ТК, от 11.ХІ.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 749/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2