O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 24.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
т.дело № 50373 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 15285/19.11.2015 год. на Р. А. Л., чрез процесуалните й представители адвокат Н. Д. и адвокат П. С. срещу въззивно Решение No 1987 от 19.10.2015 година, постановено по гр.В.д. Nо 2212/2015 год. на Апелативен съд – София.
С посоченото решение , апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК частично е отменил Решение № 1518 от 05.03.2015 година, постановено по гр.д. № 1164/2014 год., I-14 състав на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от Р. А. Л. против ЗК [фирма] иск правно основание чл. 226 ал.1 КЗ за разликата над сумата 60 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., ведно със законната, считано от 22.04.2013 год. След частичната отмяна на първоинстанционното съдебно решение искът за неимуществени вреди, в следствие на причинената при ПТП смърт на малолетното дете – Д. Р. А., предявен от майката – Р. А. Л. срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност “ е уважен за сумата от 57 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта – 22.04.2013 год., респективно отхвърлен до заявения размер от 150 000 лева.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с доводи, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с формираната задължителната практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и 52 ЗЗД, по обуславящите изхода на делово въпроси, относно съпричиняването на вредоносния резултат и критериите, по които се определя на обезщетението за неимуществени вреди. Представят се Решение № 99 от 08.10.2013 год. по т.д. 44/2012 год. на ВКС- II т.о. и Решение № 98 от 24.06.2013 год. по т.д. 596/2012 год. на ВКС- II т.о., по които касационният съд е приел, че „изводът за съпричиняване на вредата не може да почива на предположения“. Касаторът поддържа тезата , че при формиране изводите си относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с т.4 на ППВС № 4/1968г на ВС на РБ , Решение № 78 от 07.05.2013 год. по т.д. № 490/2012 год. на ВКС-II т.о.; Решение № 151 от 12.11.2013 год. по т.д. № 486/2012 год. на ВКС-II т.о.; Решение № 79 от 16.04.2013 год. по т.д. № 964/2011 год. на ВКС-II т.о.; и др. цитирани актове .
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК отговор на касационната жалба е подаден от насрещната страна – ЗК [фирма], представлявана от изпълнителния директор М. С. М.-Г., заявен от ю.к. Т. П.. Оспорват се основанията за допускане на касационно обжалване в посочените от касатора хипотези, както и основателността на касационна жалба, с искане последната да не бъде допусната до касация, евентуално да бъде оставена без уважение.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , насочена е срещу подлежащ на обжалване съден акт – въззивно решение по иск с цена над минимума , определен по чл. 280, ал. 2 т. 1, предложение второ ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение апелативният съд, в качеството си на въззивна инстанция е приел, че С. Й. С. на 22.04.2013 г., в [населено място], област В., на [улица]срещу дом № 27, при управление на лек автомобил с превишена скорост – 85 км./ч., при разрешени 50 км./ч., причинил смъртта на малолетното дете – Д. Р. А., на възраст четири години, за което деяние има влязла в сила присъда. По предявения от Р. А. Л., майка на починалото дете, иск с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) страните не спорят относно наличието на застрахователен договор за застраховка „Гражданка отговорност на автомобилистите“, сключен между застрахователното дружеството и деликвента, не спорят и относно заплатените от застрахователя 40 000 лева, обезщетение в полза на ищцата. Спорът е сведен до определяне наличие на съпричиняване и процента му с оглед на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивната инстанция е приела, че съпричиняване е налице, в процент 1/3, в противовес на приетия от първоинстанционния съд обем от 1/4. Съображенията са, че безспорно основната причина за настъпване на вредите е поведението на деликвента – високата скорост, с която се е движил, тъй като , съгласно приетата техническа експертиза, ако водачът на МПС би се е движел със скорост по-ниска от 43 км./ч., той би могъл да избегне произшествието. Решаващият съд е съобразил поведението на детето, което внезапно е пресичало пътното платно тичайки към къщата на своя вуйчо от другата страна на пътя, с което поведение същото обективно е обусловило настъпване на вредоносния резултат. За разлика от първата инстанция, въззивният съд е приел, че в конкретния случай справедливото обезщетение е 130 000 лева, а не 150 000 лева и на базата на тези обстоятелства е определил и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Доколкото данните по делото сочат , че при определяне на общия размер на обезщетението на база общоприетите критерии на съдилищата , въззивният съд е съобразил възрастта майката – 36 години, това че същата има и полага грижи за други три деца, че живее на фактически начала с бащата на починалото дете, въпреки че се води самотен родител и единствен наследник на детето, и крайният извод че претърпените от нея мъка , болки и страдание не могат да обуславят по-висок размер на обезщетение, различен от присъжданите за страната обезщетения по сходни случаи за този период, то не може да се приеме тезата за наличие на противоречие със задължителната практика на ВКС, като основание да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Задължителната практика на ВКС приема, че правните изводи на съда, относно наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увредения, следва да бъдат изградени въз основа на доказани по делото факти, поради което те не могат да почиват на предположение за осъществил се, недоказан по делото факт.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд не е задължителна за гражданския съд за това има ли съпричиняване, коментирано при индивидуализацията на наказанието, нито по отношение на доказаните в наказателния процес факти, имащи отношение към горните изводи. В разглеждания случай приетото от въззивната инстанция не влиза в противоречие със задължителната практика, тъй като поведението на починалото дете, във връзка с начина на пресичане на пътното платно, е установено с разпит на свидетели в първата инстанция на гражданския исков процес и тази насока не са предположения. Мотивите на въззивния съд, че по наказателното дело има данни, че детето не се е огледало, не обуславят изводите на съда по приложението на чл. 51 ал.2 ЗЗД и на чл. 300 ГПК, поради което не може да се приеме, че е налице произнасяне в противоречие с приложената от касатора практика.
Не може да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. Гражданският закон не разполага с механизъм, чрез който да възстанови предишното състояние, да премахне вредите свързани с мъката от загубата на дете. Единствения способ, чрез който се репарират неимуществени вреди е присъждането на справедливо по размер парично обезщетение. Формираната задължителна практика, приема че критерия справедливост не е абстрактен, той намира своето проявление в конкретните случаи. Произнасянето по различни казуси и формираната задължителна практика, доразвива, че от значение при определяне обезщетението за неимуществени вреди са: здравословното състояние на претърпелия вреди, неговата възраст, това дали е самотен родител, има ли други деца или близки с помощта, на които по- лесно да се преодолее последиците от понесените негативните емоции, близостта между родител и дете, обществено-икономическите условия в страната за съответния период, като при определяне обезщетението за неимуществени вреди от загуба на дете няма установена формула и абсолютна величина. Въззивният съд, формирайки изводите си относно справедливото обезщетение в случая, се е произнесъл в съответствие със задължителната практиката, като е обсъдил релевантните за случая факти – възрастта на ищцата, това че има и други три деца и близки, връзката между родителя и детето, факта, че те са живели в едно домакинство, както и обществено-икономическите в страната. Приложената от касатора задължителна практика, съобразно която са определени по-високи по размер обезщетения е неотносима към разглежданата хипотеза, тя се отнася до конкретни хипотези, свързани с наличието на факти, обосноваващи по-високо обезщетение. Нарастването на нормативно определените лимити на застрахователните премии по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е индиция за промяна на обществено – икономическите отношения в страната, а не определящ фактор, поради което не може да се приеме, че крайните изводи на съда относно размера на обезщетението влизат в противоречие с посочената от касатора практика по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 15285/19.11.2015 год. на Р. А. Л. от [населено място], [община] ,заявена чрез процесуалните й представители адвокат Н. Д. и адвокат П. С.- САК срещу въззивно Решение No 1987 от 19.10.2015 година, постановено по гр.В.д. Nо 2212 / 2015 год. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :