5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр. София, 29.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 266 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Е., действащ като [фирма] и [фирма], [населено място], срещу решение от 27.05.2013г. по т.д. № 10763/2012г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № I -50-98/ 27.02.2012г. по гр.д. № 54553/2009г. на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, в частта за уважаване на предявените искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл.236, ал.2, изр.1-во ЗЗД за сумата от 7615 евро – обезщетение за периода м.10.2006г.- м.05.2008г. за ползване на наети имоти по договор за наем на помещение от 15.11.2005г., ведно със законна лихва от 07.12.2009г. до окончателното й плащане; 2/ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4828,73 лева – мораторна лихва за периода от 05.10.2006г. до 07.12.2009г. върху неизплатеното обезщетение по чл.236, ал.2, изр.1-во ЗЗД; 3/ иск с правно основание чл.236, ал.2, пр.2-ро ЗЗД вр. чл.232, ал.2, пр.2-ро ЗЗД за сумата от 350 лева – неизплатени консумативи за вода към 25.05.2008г., ведно със законна лихва от 07.12.2009г. до окончателното й плащане; 4/ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 74,32 лева – мораторна лихва за периода от 26.05.2008г. до 07.12.2009г. върху неизплатените консумативни разходи за ползване на наетите имоти по договора за наем; 5/ иск с правно основание чл.236, ал.1, пр.2-ро ЗЗД вр. чл.236, ал.2, пр.2-ро ЗЗД за сумата от 4099,07 лева- обезщетение за стойността на вреди от повреди и липсващи вещи в наетия имот, ведно със законна лихва от 07.12.2009г. до окончателното плащане; 6/ иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 870,38 лева – мораторна лихва за периода от 26.05.2008г. – 07.12.09г. върху обезщетение за стойността на вреди от повреди и липсващи вещи в наетия имот; както и разноски по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК
Ответникът по жалбата, Я. Г. Д., поддържа недопустимост на касационното обжалване с оглед цената на исковете, съответно навежда липса на предпоставките за допускане на касационен контрол. Иска присъждане на направените от него разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба на [фирма] е недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е страна по делото и няма право на жалба. Обстоятелството, че другият касатор е прехвърлил по време на висящността на спора по реда на чл.15 ТЗ предприятието на едноличния търговец на търговското дружество, не води до придобиване от последното на качеството страна по делото.
Касационната жалба на П. С. Е., действащ като [фирма], на основание чл.280, ал.2 ГПК, е процесуално недопустима в частта срещу решението на въззивния съд по следните искове: иск с правно основание чл.236, ал.2, пр.2-ро ЗЗД вр. чл.232, ал.2, пр.2-ро ЗЗД за сумата от 350 лева – неизплатени консумативи за вода към 25.05.2008г., ведно със законна лихва от 07.12.2009г. до окончателното й плащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 74,32 лева – мораторна лихва за периода от 26.05.2008г. до 07.12.2009г. за забава плащането на консумативни разходи за ползване на наетите имоти по договора за наем; иск с правно основание чл.236, ал.1, пр.2-ро ЗЗД вр. чл.236, ал.2, пр.2-ро ЗЗД за сумата от 4099,07 лева- обезщетение за стойността на вреди от повреди и липсващи вещи в наетия имот, ведно със законна лихва от 07.12.2009г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 870,38 лева – мораторна лихва за периода от 26.05.2008г. – 07.12.09г. върху обезщетението за стойността на вреди от повреди и липсващи вещи в наетия имот. С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. „Търговско дело” е по – широко понятие от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. В него се включват и споровете относно права, възникнали във връзка с прекратяването на субективна търговска сделка по чл.286, ал.`1 ТЗ, какъвто в конкретния случай е договорът за наем. Предвид цената на всеки от посочените обективно съединените искове /526 лева, 111,68 лева, 5582,50 лева и 1185,35 лева/, която е под законодателно определения в чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/ 21.12.2010г./ размер на цената на иска, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела, атакуваното въззивно решение в посочената част не подлежи на касационен контрол, поради което жалбата на П. С. Е., действащ като [фирма], в тази й част следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба на П. С. Е., действащ като [фирма], с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима, в частта, в която се обжалва въззивното решение по иска с правно основание чл.236, ал.2, изр.1-во ЗЗД за сумата от 7615 евро – обезщетение за периода м.10.2006г.- м.05.2008г. за ползване на наети имоти по договор за наем на помещение от 15.11.2005г., и свързаната с него акцесорна претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 4828,73 лева – мораторна лихва за периода от 05.10.2006г. до 07.12.2009г. върху неизплатеното обезщетение по чл.236, ал.2, изр.1-во ЗЗД и за законна лихва за забава от 07.12.2009г. върху главницата от 7615 евро до окончателното й плащане.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че наемателят е прекратил наемния договор с едностранно с получена от наемателя нотариална покана от 13.09.2006г., считано от 30.09.2006г. След тази дата наемателят е продължил да ползва наетата под наем вещ, въпреки противопоставянето на наемодателя, поради което дължи на наемателя обезщетение за вредите, които му е причинил като го е лишил от ползването на имота. Според решаващия състав, неоснователен е доводът, че връщането на недвижимия имот е извършено на 26.02.2008г. тъй като връщането на отдадената под наем вещ представлява двустранен акт, а представеният приемо-предавателния протокол не носи подпис и като частен свидетелстващ документ не може да се противопостави на наемодателя. За дата на връщането на имота е приета датата – 26.05.2008г., когато е извършен въвод във владение, съобразно протокол за принудително отнемане на недвижимия имот, изготвен от ЧСИ, поради което е прието, че периодът, за който се дължи обезщетението е от м.10.2006г. /прекратяването на договора/ – до 26.05.2008г. /връщането на имота от наемателя на наемодателя/. Изложени са съображения за неоснователност на твърдението, че отдадения под наем обект не е могъл да се ползва по предназначение по причини, за които е отговорен наемодателят, тъй като наемателят не само не е прекратил договора на това основание, но е продължил да ползва вещта. Според апелативния съд минималният размер на щетата, която наемодателят е понесъл, поради неправомерното поведение на бившия наемател е уговорената помежду им наемна цена за процесния имот от 450 евро на месец, в който размер се претендира и обезщетението. Не е споделен наведения от ответника по исковете довод, че наемната цена е в размер на 250 евро /съобразно представените по делото разписки за плащане/, тъй като не се установява в тях да се сочи пълния уговорен размер на наемната цена, като плащането на различна цена от наемателя не е основание за изменение или предоговаряне на наемната цена.
Касаторът, П. С. Е., действащ като [фирма], в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК поставя като значими за изхода на делото следните въпроси: „/1/ За предпоставките за уважаване на исковете в т.ч. фактите за прекратяване на договора за наем; предаване на имота при отказ от страна на наемодателя; установяване на вредите, които се твърди да са причинени на наемодателя след прекратяване на наемния договор и предаването на кафе- аператива от наемателя; несправедливо и неадекватно определяне на размера на обезщетението за лишаване от ползване въз основа на спорни доказателства и факти; /2/ Въпросът за правилата, при които решаващият състав формира извод за релевантните обстоятелства относно фактите за преченето на наемателя от наемодателя да си служи с вещта, според правата му, и фактът на лишаването му от ползване, както и фактът на установяване на писмената покана и тяхната установеност; прилагането на опитните правила при изграждане на извод за наличие или липса на връзка между фактите, установени с писмени и гласни доказателства, и основанието за игнориране на конкретни свидетелски показания с или без довод за противоречие в показанията, кредитиране на свидетелските показания на лица с фактическа обвързаност със страната, която ги е ангажирала; възприемането на заключения на вещото лице, въпреки писмените и гласни доказателства по делото?; /3/ На кого принадлежи тежестта на доказване на исковете и нейното разпределение между страните в процеса и преценката за наличието на пълно и несъмнено доказване по смисъла на ГПК с оглед твърденията / възраженията на ищеца/ ответника?”. Жалбоподателят се позовава формално на всички допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационния контрол без да сочи или представя задължителна практика на ВКС, съответно противоречива практика на съдилищата, като се поддържа, че въпросите са „от значение за точното прилагане на материалния закон”.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение, предвид следното:
В изложението към жалбата са посочени обстоятелства /прекратяване на договора, предаването на имота при отказ от страна на наемодателя, размера на вредите/ включени в предмета на делото и значими за изхода на спора, но без да са изведени във връзка с тях конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, поради което по отношение на тях не е осъществен общият критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. Въпросите за правилата, при които въззивният съд при формирането на своите фактически и правни изводи и за разпределението на тежестта на доказване са общо поставени, поради което не отговарят на изискването за конкретика на формулирания правен въпрос и не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК. Не се доказва осъществяването и на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, тъй като касаторът не сочи задължителна практика на ВКС, съответно не представя противоречива практика на съдилищата, като основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също е формално наведено, без каквато и да е обосновка.
Въпреки изхода на делото, на ответника по жалбата не следва да бъдат присъждани разноски – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, тъй като не се доказва такова да е договорено, съответно да е заплатено. В представеното по делото пълномощно е инкорпорирано волеизявление на страната, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, платено в брой. Едностранното изявление на страната, че е договорено адвокатско възнаграждение не се ползва с доказателствена сила относно изгодния за страна факт на постигане на съгласие между нея и пълномощника за размера на адвокатското възнаграждение, нито има характер на разписка за заплащането му, тъй като автор на разписката по чл.77 ЗЗД е кредиторът, поради което тя трябва да изхожда от адвоката на страната, какъвто не е настоящия случай. Следва да се има предвид, че след произнасянето на съда не могат да се представят доказателства за договарянето и изплащането на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от [фирма], [населено място], касационна жалба срещу решение от 27.05.2013г. по т.д. № 10763/2012г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № I -50-98/ 27.02.2012г. по гр.д. № 54553 / 2009г. на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, в частта за уважаване на предявените искове.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл.280, ал.2 ГПК, подадената от П. С. Е., действащ като [фирма], касационна жалба срещу решение от 27.05.2013г. по т.д. № 10763/2012г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № I -50-98/ 27.02.2012г. по гр.д. № 54553/2009г. на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, в частта за уважаване на предявените искове, както следва: иск с правно основание чл.236, ал.2, пр.2-ро ЗЗД вр. чл.232, ал.2, пр.2-ро ЗЗД за сумата от 350 лева – неизплатени консумативи за вода към 25.05.2008г., ведно със законна лихва от 07.12.2009г. до окончателното й плащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 74,32 лева – мораторна лихва за периода от 26.05.2008г. до 07.12.2009г. върху неизплатените консумативни разходи за ползване на наетите имоти по договора за наем; иск с правно основание чл.236, ал.1, пр.2-ро ЗЗД вр. чл.236, ал.2, пр.2-ро ЗЗД за сумата от 4099,07 лева- обезщетение за стойността на вреди от повреди и липсващи вещи в наетия имот, ведно със законна лихва от 07.12.2009г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 870,38 лева – мораторна лихва за периода от 26.05.2008г. – 07.12.09г. върху обезщетение за стойността на вреди от повреди и липсващи вещи в наетия имот.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба на П. С. Е., действащ като [фирма], срещу решение от 27.05.2013г. по т.д. № 10763/2012г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № I -50-98/ 27.02.2012г. по гр.д. № 54553/2009г. на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, в частта за уважаване на предявения иск с правно основание чл.236, ал.2, изр.1-во ЗЗД за сумата от 7615 евро – обезщетение за периода м.10.2006г.- м.05.2008г. за ползване на наети имоти по договор за наем на помещение от 15.11.2005г., ведно със законна лихва от 07.12.2009г. до окончателното й плащане; и на иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4828,73 лева – мораторна лихва за периода от 05.10.2006г. до 07.12.2009г. върху неизплатеното обезщетение по чл.236, ал.2, изр.1-во ЗЗД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението, в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, като в останалата част определението е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.