3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
С., 03.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 709/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №1958 от 30.10.2013 г. по гр.д. № 607/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1239 от 14.11.2011 г. по т.д. №2425/ 2009 г. на СГС в частта, с която [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 15 600 евро – наемни вноски за периода м.01 – м.12.2009 г., със законната лихва от 10.12.2009 г. и не е уважено възражението на ответника за прихващане със сумата 39 000 лв. – разходи за основен ремонт на обекта и за привеждането му в състояние за ползване по предназначение, и решението е отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдения размер 30 510.95 лв. до размера 39 587 лв. и в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 92 ЗЗД за 2713.99 лв. и е постановено друго, с което първият иск е уважен и за сумата 9077 лв., и искът за неустойка е уважен за 2713.99 лв. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
В Основания за касационно обжалване като сочи, че въззивната инстанция неправилно е определила правното основание на иска по чл. 232 ал. 2 ЗЗД, а се касае за иск по чл. 236 ал. 2 ЗЗД, тъй като договорът за наем е прекратен, по разрешения по делото правен въпрос сочи съдебна практика:Р.№5812/23.07.2008г.по т.д.№196/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.;Р.№205/12.04.2001 г. по гр.д.№147/2000г. на ВКС,ІV г.о.; Р. на арбитраж от 14.07.2008 г. по В. №77/2005 г.; Р. от 19.03. 2003г.по ч.гр.д.№13/2003 г. на САС;Р.№753/01.07.2005 г. по т.д.№19/ 2005г. на ВКС,ІІт.о.;Р.№22/11.01.2010 г. по гр.д.№874/2007г. на САС. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението и счита, че решеният по делото въпрос е от значение за точното прилагане на закона, тъй като разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, а и за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в обществените условия, и за развитие на правото, за да се създаде уеднаквена съдебна практика по прилагане на закона или тя да бъде осъвременена. На основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените в първата инстанция искове на ответника.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е формулирал правния въпрос, а прави оплакване за неправилна правна квалификация; не доказва с представените съдебни решения да е налице по въпроса, решен по делото, задължителна съдебна практика, възразява и че не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК; оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено и изменено решение, с което е разгледан осъдителен иск с цена 39 696 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба срещу решението в тази част е допустима, подадена е в срок и е редовна. Недопустима е на основание чл. 280 ал. 2 ГПК касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е разгледан осъдителен иск по чл. 92 ЗЗД с цена 2713 лв.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Преценката за допускане на касационно обжалване в случай, че е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, ВКС извършва въз основа на изложените от касатора правни въпроси и доводи, и с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Жалбоподателят не сочи кой е релевантният за делото разрешен от съда правен въпрос, като изложените доводи съставляват оплаквания за неправилност на решението, а арбитражните и съдебни актове, включително по частни жалби, които представя, не съставляват задължителна съдебна практика. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от сочените допуснати от съда нарушения и от произнасянето на съдилищата по различни правни въпроси по искове във връзка с наемни правоотношения. Отделно от това не е налице и поддържаното по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, което за да е налице, съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК трябва кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена. Тези условия в случая не са налице, тъй като няма основание създадената съдебна практика по приложението на правните норми на ЗЗД, регулиращи наемни правоотношения, да се тълкува по начин, различен от вложения в закона или да се променя с оглед изменения в обществените правоотношения.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №1958 от 30.10.2013 г. по гр.д. № 607/ 2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е разгледан осъдителен иск по чл. 92 ЗЗД с цена 2713 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщенията до страните, че е изготвено.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в останалата му част, което определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: