О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 03.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май, две хиляди седемдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. д. № 299 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Т.,гр.В., чрез процесуалния и представител адвокат Д. П., срещу въззивно решение № 1275 от 26.10.2016г., постановено по в.гр.д. № 1183/2016г. на Окръжен съд-Варна.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава със следния правен въпрос – ако по ПНИ имотът е индивидуализиран по местонахождение, площ и граници, от кой момент тече придобивна давност срещу възстановените в нови граници собственици на земеделски земи, попадащи в терени по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ – от момента на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти или от издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ.
Ответниците по касационната жалба М. С. З., С. З. З., М. З. З., М. С. Г., М. М. С., М. Д. С., Н. С. Н., С. С. С., Н. И. Т., И. С. П., С. И. С., П. И. С., В. М. З., Ж. М. В., Д. П. В. и Я. П. В., чрез пълномощника им адвокат К. К., считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и претендират разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решене е потвърдено решение № 1574 от 21.04.2016г. по гр. д. № 14689/2014 г. на Районен съд – Варна. С него са отхвърлени субективно съедините искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установеното по отношение на ответниците, че ищцата на основание придобивна давност е собственик на реални части от общо четири недвижими имота, находящи се в селищно образувание „М.“, [община], а именно : 181 кв.м. от имот с идентификатор № 10135.4501.1680 срещу ответниците М. С. З., С. З. З., М. З. З. и М. М. С.; 57 кв.м. от имот с идентификатор № 10135.4501.1681 собственост на М. Д. С., Н. С. Н. и С. С. С.; 114 кв.м. от имот с идентификатор № 10135.4501.1236 срещу ответниците И. С. П., С. И. С., П. И. С., В. М. З., Ж. М. В. и Н. И. Т.; 105 кв.м. от имот с идентификатор № 10135.4501.1237 срещу Д. П. В. и Я. П. В.. Въззивният съд е приел, че реалните части попадат в имот пл. № 424 по ПНИ на м. „М.“, [община], предоставен за ползване на ищцата по силата на акт на Министерския съвет. След приемането на ЗСПЗЗ, имот пл. № 424 попада в терен по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. С решение № 774 от 14.04.2010 г. по адм.дело № 3043/2009 г. на РС- Варна е отхвърлена жалбата и срещу отказа на кмета на [община] за издаване на заповед за придобиване правото на собственост върху земя по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Ответниците са придобили по реституция и наследство собствеността върху имоти, възстановени по реда ЗСПЗЗ, върху които попадат претендираните от ищцата реални части. Обсъдени са постановените през периода 2000г – 2001г. от ПК /ОСЗ/ решения за реституция на имотите на ответниците, както и издадените през 2005г. -2007г. в тяхна полза заповеди по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че ищцата твърди упражняване на непрекъсната фактическа власт върху процесните реални части с намерение за своене за периоди до завеждане на исковата молба, считано или от 1987 г., или от 22.10.1997г., или от 15.12.2003 г. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване. Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на разпоредбата в сила, а именно – 22.11.1997 г. Заличава се с обратна сила изтеклият вече давностен срок и по тази причина давността до 22.11.1997г. не може да бъде зачетена.Основният спор обаче между страните е свързан с началния момент, от които започва да тече давностният срок – от влизане в сила на ПНИ или за издаването на заповедта по § 4 к ал.7 ЗСПЗЗ. В хипотезата на възстановяване на собственост върху земеделски земи, попадащи върху терени по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, началният момент на придобивната давност срещу заявилите искане за реституция собственици, зависи от това дали за възстановяване на собствеността, съответно за придобиването на имота от ползватели, е необходимо издаване на заповед по § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Такива са случаите, в които правото на собственост се възстановява при действието на чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ /ред. ДВ бр. 68/1999 г./, а придобиването правото на собственост от ползвателите е при условията на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. След влизане в сила на ПНИ правоимащите по § 4 а и 4 б от ПЗР на ЗСПЗЗ отправят искане за оценка на предоставения за ползване имот и ако в определения в закона срок след влизане в сила на оценката на земята заплатят определената сума, кметът на общината издава заповед по § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на името на ползвателя за придобиване на новообразувания имот. Именно тази заповед поставя край на административното производство по възстановяване на собствеността, тъй като реализирането на правата на ползвателите по § 4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ изключва възстановяването на собствеността на бившите собственици върху придобития имот и съответно – издаването на заповед за възстановяване в тяхно лице. В тази хипотеза, ако правото на собственост на ползвателите бъде оспорено от бившите собственици поради това, че не са били налице предпоставките на § 4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, ползвателите биха могли да се позовават на придобивна давност от датата на заповедта на кмета по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като до завършване на административното производство по възстановяване на собствеността, давност не тече. Нормата на § 4 к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ е конкретизирана с чл.28 от ЗСПЗЗ, която предвижда възстановяването, съответно придобиване правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти да се извършва със заповедта на кмета, с която този имот се индивидуализира. Разпоредбата се отнася както за лицата, на които е признато правото на възстановяване с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, така и за правоимащите по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.Именно Заповедта по § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за една от страните обуславя приключване на процедурата за възстановяване на собствеността за тази площ. По отношение на другата страна, която не е получила заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ, но тя претендира, че е следвало да бъде адресат на тази заповед, ще е достатъчно да й е било признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, ако е бивш собственик, респ. наследник на такъв или да е влязла в сила оценката на земята и да е налице издаден документ за плащане, ако е правоимащ по § 4а или § 4б от ПЗР ЗСПЗЗ. Докато не бъде индивидуализиран възстановеният имот лицата, които го владеят, не могат да се ползват от давността спрямо бившите собственици. Когато се възстановява собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, след измененията на закона /ДВ бр. 68/99 г./, окончателното приключване на административната процедура настъпва с издаването на заповед на кмета на общината по § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която се определят местоположението, границите и съседите на имотите по плана на новообразуваните имоти. Едва след издаването на такава заповед би могло да започне течението на давностния срок за придобиване на имота от лицето, което го владее. Относно имот № 1237 е прието, че за него е отреден имот №74 с площ от 3 436 кв.м., в границите на който е процесната реална част от 106 кв.м. Правото на собственост върху имота е възстановено с решение №79 /21.06.1993 г. Издадена е заповед по § 4 к ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ № 0944/2005 г., съобразно която е възстановена собствеността при условията на §4б, ал.1 от ПЗР ЗСПЗЗ върху имот №1237 с площ от 868 кв.м. По смисъла на чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ / ДВ бр. 88 от 31.07.1998 година/, ПК се произнася с решение за “възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 – 4л.” С изменението на този текст /ДВ бр. 98 от 28.10.1997г./ е въведена нова ал.2 на пар.4з, съгласно която разликата над придобитото по пар.4а и 4б ЗСПЗЗ до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малко от 250 кв.м. при условия и ред, предвидени в ППЗСПЗЗ. Земите, които остават и не са достатъчни за образуване на имот с такава площ могат да бъдат изкупени от бившите ползуватели по пазарни цени. За приложението на този текст предвид законовата делегация е изменен чл. 28 ППЗСПЗЗ и в редакцията на ДВ бр. 122/19.12.1997г. е приета нова ал.4, която предвижда изготвяне на план на новообразуваните имоти /ПНИ/, с който се определят границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ, или се придобиват по реда на пар. 4а и 4б ЗСПЗЗ. Определяйки границите, този план определя точното разположение и форма на тези имоти и останалите площи от тях над размерите по пар.4з ЗСПЗЗ, както и възможността от тях да се образуват самостоятелни имоти с площ не по-малка от 250 кв.м., респективно остатъчната площ, която ползувателите могат допълнително да изкупят, ако от тези части не може да се образува самостоятелен имот. Следователно и преди влизане в сила на редакцията на пар.4к, ал.7 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/30.07.99г./ за тези площи не е настъпил реституциония ефект, защото те не са индивидуализирани с плана по чл. 24, ал.4 ППЗСПЗЗ. Индивидуализацията е настъпила едва с издаването на заповедта по § 4 к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ № 0944 от 19.12.2005 година.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая въпросът не може да предпостави допускане касационно обжлване на възивното решение в сочената хипотеза на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не липсва формирана практика на ВКС. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие със задължителната за него практика на ВКС – решение № 288/18.03.2014 г. по гр.д.№2058/2013 г., I г.о., решение № 73/11.04.2011 г. по гр.д. № 1181/2010 г., решение № 185/2013г. по гр.д.№2066/2013г., І г.о. и др., постановени в производства по чл. 290 ГПК. С цитираните решения е прието по сходни казуси,съобразно конкретната фактическа обстановка, че давност срещу реституираните собственици на имоти, попадащи в терени по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ тече от момента на издаване на заповедта по чл. § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. Съображенията за това разрешение се извеждат от характера на реституционната процедура, която приключва с влизане в сила на заповедта по чл. § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, имаща конститутивно действие. При това положение едва от този момент реституираните собственици могат да предявят иск за защита правото на собственост върху реституираните имоти. При наличието на формирана задължителна практика по поставения въпрос, настоящият състав на ВКС намира, че не може да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство на ответника по касация М. С. З. следва да се присъдят разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение по подадения отговор в размер на 400 лева.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1275 от 26.10.2016г., постановено по в.гр.д. № 1183/2016г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА С. В. Т. да заплати на М. С. З. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: