О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 05.06.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадести май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 448/2017
година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ф. М., [населено място] срещу решение № 2362 от 12.12.2016 г. по в. гр. д. № 3763/2016 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-17 състав решение № 4610 от 06.06.2016 г. по гр. д. № 4806/2014 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Застрахователно дружество [фирма], [населено място] иск с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ, във връзка с чл. 226, ал. 1 КЗ (сега отм.), във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 07.03.2014 г. в [населено място].
Касаторът поддръжа становище за неправилност на въззивното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което моли същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен. Излага съображения, че съдът, позовавайки се на актове на органите на досъдебното производство, неоснователно е счел за доказани обстоятелствата, имащи значение за причиняване на вредите от страна на пострадалото лице. Заявява оплакване за предизвикана непредотвратимост на удара от водача на лекия автомобил, който излизайки от второстепенен път на такъв с предимство, е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Въз основа на събраните по делото доказателства и на проведената автотехническа експертиза, твърди, че се е движел правомерно и според правилата за движение, като не е бил длъжен да се съобрази с предприемащите маневри от второстепенни пътища.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдението, „не е приложен чл. 50, ал. 1 ЗДвП, където е залегнал принципът, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство”. Според касатора, този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – Застрахователно дружество [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 17.02.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното решение, с което предявеният от В. Ф. М. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (сега отм.) е отхвърлен, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция относно непротивоправното поведение на застрахования при ответника водач на лекия автомобил, излагайки аргументи, че същият се е съобразил с чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДвП. С оглед заключението на автотехническата експертиза, е установил механизма за настъпване на пътно – транспортното произшествие, като е направил извод, че единствената причина за инцидента е предприелият забранена маневра „изпреварване“ пострадал водач на мотоциклет (ищецът). Приел е, че за застрахования водач на лекия автомобил предвидима опасност са били само движещите се от дясната му страна участници, като същият не е бил длъжен да предвиди движещия се в насрещното платно от лявата му страна водач на мотоциклет.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Достатъчно основание за това, съгласно задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е липсата на конкретно поставен въпрос (материалноправен и/или процесуалноправен), по отношение на който да бъде извършена преценка относно наличието както на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и на всяко едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. По смисъла на цитираното тълкувателно решение, задължение на касатора е да посочи въпроса, за който твърди, че е от значение за изхода на конкретното дело, като касационната инстанция разполага единствено с правомощието да уточни, конкретизира и преформулира въпроса, но не и да го изведе от обстоятелствата в касационната жалба или изложението към нея. В случая, с формулировката „правим възражение, че не е приложен чл. 50, ал. 1 ЗДвП“ не може да се счете за изпълнено задължението на касатора да посочи ясно и точно въпроса, за който счита, че е обусловил изхода на делото, а твърдението, че водачът на МПС не е спазил правилата за движение, с което е нарушил цитираната разпоредба, по своята същност представлява оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт. Неправилността на въззивното решение е основание по чл. 281 ГПК, но не е предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Съгласно задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо ВКС да разглежда соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Независимо от изхода на делото, предвид липсата на изрично искане от ответника, не следва да се обсъжда дължимостта на разноски на същия за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2362 от 12.12.2016 г. по в. гр. д. № 3763/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: