1
4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 06.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 4999 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Й., И. Н. Й. и М. И. П. – Й., подадена чрез адв. В. М., против решение № 5569 от 26. 07. 2017 г. по гр. д. № 11824/2016 г. на Софийски градски съд, III-В с-в, с което е потвърдено решение № 9341 от 23. 06. 2016 г. по гр. д. № 1023/2014 г. на СРС, 1 ГО, 30 с-в, с което е уважен предявен от К. Р. Б. против И. Н. Й., М. И. П.-Й. и Б. Н. Й. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността върху 1/4 идеална част от реална част от 182 кв.м. от нива, цялата с площ 0,557 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], м. „Ц.“, която реална част от 182 кв.м. по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-29/27. 05. 2010 г., съставлява част от имот с идентификатор 16448.7722.32, а по помощния кадастрален план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, кадастрален лист Б-2-11-А, съставлява реална част от имот № 148, и която реална част от 182 кв.м. е изобразена между букви ИАБВКЙИ на комбинирана скица № 4 от заключението на съдебно-техническата експертиза, съставляваща неразделна част от решението, и предаване владението върху спорната реална част от 182 кв. м. Твърди се неправилност на решението и се иска отмяната му и отхвърляне на иска. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. Р. Б. поддържа неоснователност на касационната жалба, правилност на въззивното решение и липса на основания за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен искът по чл. 108 ЗС, съставът на въззивния съд, излагайки собствени мотиви и препращайки към мотивите на първоинстанционното решение, на осн. чл. 272 ГПК, е приел, че ищецът К. Р. Б. е собственик на 1/4 ид.ч. от процесния имот на основание наследяване на Р. И. Б. и възстановяване на собствеността на наследниците му в стари реални граници с решение № 2776-3 от 15. 02. 2012 г. на ОСЗ – П.. Решението е издадено при съобразяване с влязло в сила решение № 617 от 24. 03. 2010 г. по адм.д. № 8966/2009 г. на АССГ, постановено в производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с което, по жалба на наследниците на Р. И. Б., е постановена частична отмяна заповедта на кмета в частта, с която спорните 180 кв.м. /по букви ЕДГКИЕ на скицата-част от решението на административния съд/ е определена като застроена, вместо което така описаната площ е определена като незастроена. Съобразени са и издадените въз основа на това решение удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, според които: бившият имот пл. № 148 от к.л. Б-12-11-А е нанесен в КП и ЗРП на населеното място, одобрен със заповеди № № 5178/1948 г. и 5179/1948 г., включен е в УПИ 1- „За стопански двор на ДЗС П., клон Горни Б.“ по РП със заповед № 1201/7. 03. 1956 г., не е застроен със сгради от трети лица при спазване на всички нормативни изисквания, съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, по отношение на него не са проведени отчуждителни процедури, освен за 48 кв.м.,попадащи в изградената автомагистрала „Х.“, а останалата част от 557 кв.м., включително и спорните 182 кв.м., са незастроени и без проведени върху тях мероприятия по чл. 10Б ЗСПЗЗ.
Прието е, че ответниците не са придобили собствеността върху процесния имот на твърдяните основания – договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 24/2004 г., с родителите им Н. и Л. Й., които били собственици по силата на договор за покупко-продажба от 24. 08. 1994 г., сключен с ЛС на ТКЗС. Относно частта от имота между буквите БВКЙ на комбинирана скица № 4 е прието, че същата не е била предмет на договора за покупко-продажба от 24. 08. 1994 г., тъй като се е намирала извън границите на продадения от ЛС на ТКЗС парцел Х /според заключението на техническата експертиза и устните разяснения на експерта/. Относно останалата част между буквите АБЙИ е прието, че същата е бил предмет на договора за покупко-продажба, но ТКЗС не е било собственик на продадения имот и продажбата от 1994 г., както и последващата продажба от 2004 г. не са породили прехвърлително действие /имотът не е придобиван от селскостопанската организация на някакво основание, не е бил одържавяван, не е включван в ликвидационните й активи, не е била налице и хипотезата на чл. 12а ПЗР ЗСПЗЗ за придобиването му от държавата/.
Прието е за неоснователно заявеното от ответниците, при условията на евентуалност, възражение за придобиване на собствеността по давност, чрез упражнявано от 2004 г. до предявяване на иска владение, тъй като до 15. 02. 2012 г. – постановяване на реституционно решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ в полза на ищеца и останалите наследници на Р. Б., откогато за същите е станало възможно да защитят правото си на собственост срещу владелците на имота им, давност не е текла, а от 15. 02. 2012 г. до 09. 01. 2014 г. /предявяване на иска/ не е изтекъл установеният в закона давностен срок.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, касаещ лицата, легитимирани /материално и процесуално/ да предявят иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или да предприемат действия по осъществяване на административната процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /вероятно се има предвид първоначалната редакция на нормата/. Формулировката на въпроса е следната: „Собствениците на имота, в който се намира погрешно заснетата част, след уважаване на ревандикационния иск активно легитимирани ли са да предявят иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, респ. да предприемат действия за провеждане на административна процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР/?“
Твърди се, че приетото от съда по този въпрос противоречи на ТР № 6/10. 05. 2006 г. по т.д. № 6/2005г., ОСГК на ВКС, както и че разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК.
Не са налице така посочените основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
На първо място, въпросът е неотносим към делото, имащо за предмет иск по чл. 108 ЗС, а не по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Ищецът е предприел защита на претендираното право на собственост върху 1/4 идеална част от процесния имот чрез предявяване на ревандикационен иск срещу лицата, упражняващи фактическа власт върху същия, с който претендира установяване на правото си на собственост върху 1/4 идеална част от имота и осъждане на ответниците да предадат владението върху същия. Не се иска установяване с нарочен диспозитив наличието на грешка или непълнота в одобрената кадастрална карта. Поради това въпросът, касаещ легитимацията на страните в исково производство по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или в административната процедура по промяна на одобрената кадастрална карта няма отношение към иска по чл. 108 ЗС, нито е обусловил решаващите изводи на състава на въззивния съд.
Независимо от горното, за яснота следва да се посочи, че въпросът нито е решен в противоречие със соченото от касатора тълкувателно решение № 6/10. 05. 2006 г. по т.д. № 6/2005г., ОСГК на ВКС, нито разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото. С тълкувателното решение въобще не е обсъждан проблем, свързан с исковете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или с провеждане на административната процедура по чл. 51 ЗКИР. А относно иска по чл. 54, ал. 2 /преди чл. 53, ал. 2/ ЗКИР, включително и по въпросите за допустимостта на искове за собственост върху реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, за липсата на обусловеност между допустимостта на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР от предварително провеждане на административна процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/, за допустимостта на иска за собственост на реална част от поземлен имот, която неправилно е заснета или изобщо не е заснета в кадастралната карта, дори да не е проведен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или административна процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/, за липсата на обусловеност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на иска по чл. 108 ЗС от иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и др. са дадени разяснения с ТР № 8/23. 02. 2016 г. по т.д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, на които действията на въззивния съд и приетите от него разрешения не противоречат.
При този изход на делото Б. Н. Й., И. Н. Й. и М. П.-Й. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца К. Р. Б. сумата 1100 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5569 от 26. 07. 2017 г. по гр. д. № 11824/2016 г. на Софийски градски съд, III-В с-в.
ОСЪЖДА Б. Н. Й., И. Н. Й. и М. П.-Й. да заплатят на К. Р. Б. сумата 1100 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: