О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 08.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4368/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 167 от 16.97.2018 г. по в.гр.д. № 221/2018 г. на Апелативен съд – Велико Т. е потвърдено решение № 115 от 13.03.2018 г. по гр.д. № 918/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново в обжалваната му част, с която Община Горна Оряховица е осъдена да заплати на Г. Г. Х. сумата 51 055.73 лв., представляваща обезщетение за ползата, от който ищецът е бил лишен, в размер на пазарната наемна цена, която е могъл да получи при отдаване под наем за периода 28.10.2010 г.- 25.04.2014 г. на собствения си недвижим имот, представляващ магазин от 121 кв.м в парцел …..- 1355 в кв. ….. по плана на [населено място], ведно със законната лихва върху главницата от 17.11.2016 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 8 907.87 лв. за периода 28.10.2010 г.- 25.04.2014 г.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Община Горна Оряховица, представлявана от кмета Д. Д.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че има качеството на добросъвестен владелец, тъй като е владяла имота и го е отдавала под наем с убеждението и съзнанието, че е негов собственик предвид издадения Акт за частна общинска собственост № 2077 от 28.10.2010 г. На следващо място сочи, че дори искът да е доказан по основание, то размерът на дължимото обезщетение е определен неправилно на база средния пазарен наем, а не на база на действително полученото от общината наемно възнаграждение за процесния период от отдаване на имота под наем.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Издаден Акт за частна общинска собственост на недвижим имот, вписан по надлежния ред в Агенция по вписванията, прави ли притежателя на този акт – Общината, добросъвестен владелец до момента на отмяна на акта по съдебен ред. 2/ Има ли право през този период общината да управлява и стопанисва имота по начин, по който прецени за добре и да реализира приход от него. 3/ След като е проведен публичен конкурс, на който се явява само един кандидат за вземане на имота под наем, не следва ли да се приеме, че това е пазарната цена на наема в този момент, а не хипотетична такава, изготвена от вещо лице.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Г. Г. Х. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № 171 от 12.03.1999 г. на Областен управител на област Велико Т. , издадена на основание чл. 6, ал.3 във вр. с чл. 2, ал.1, т.1 и чл. 3, ал.1, т.1 от ЗОСОИ Г. Г. Х. и Л. Б. Х. са обезщетение със съсобственост върху магазин, попадащ в парцел ….. в кв. ….. по плана на [населено място] за стойността на отчужден по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот и инвентар, който не е възстановен. На основание тази заповед кмета на [община] е издал заповед № 66 от 12.01.1999 г. за деактуване на имота и за предаването му на собствениците Х..
Със Заповед № 214 от 22.02.2010 г. на кмета на [община] е назначена експертиза на подписа за областен управител, положен под щемпел „Утвърждавам” на експертизата за оценка на отчуждения по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот, и на решението на областния управител за обезщетяване на наследниците на бившия собственик. Определеното вещо лице- криминалист е дало заключение, че подписите са на различни лица и са положени от различни лица. Това заключение е послужило като основание за издаване на Заповед № 1523 от 03.08.2010 г. на кмета на [община], с която е наредено магазинът да се актува като частна общинска собственост. С друга заповед от 17.11.2010 г. на кмета на [община] е наредено магазинът да бъде иззет по административен ред, като се остави на отговорно пазене на лицата, намерени в него, до провеждането на търг за отдаване на имота под наем. Имотът е иззет на 19.11.2010 г. и е оставен на отговорно пазене на „Дженкомерс- 10” ЕООД. Впоследствие е открита процедура да отдаване на магазина под наем чрез публично оповестен конкурс при месечна наемна цена общо в размер на 506.16 лв. без ДДС, съответно 607.39 лв. с ДДС. За спечелил конкурса е определено дружеството ”Дженкомерс- 10” ЕООД, с което общината е сключила договор за наем на магазина.
С влязло в сила решение по гр.д. № 341/2011 г. на Окръжен съд- Велико Търново е признато за установено по отношение на община Горна Оряховица, че Г. Г. Х. е собственик на процесния магазин на основание издадената от областния управител заповед за обезщетяване със собственост по реда на ЗОСОИ.
Пред първата инстанция са назначени еднолична и разширена /тройна/ съдебно- техническо- икономически експертизи, които са дали заключение за средния пазарен наем за имота за исковия период. Според едноличната експертиза, той възлиза общо на 47 647 лв., а според тройната – 51 055.73 лв.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесния магазин, като правото му на собственост по отношщение на ответната община е установено със сила на пресъдено нещо с влязло в сила съдебно решение. През исковия период фактическата власт върху имота е упражнявана от ответника община Горна Оряховица. В отговор на възраженията на ответника, че за исковия период е имал качеството на добросъвестен владелец, съдът е посочил, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие и не съставлява правно основание по смисъла на чл. 70 ал.1 ЗС. Затова е приел, че ответникът е бил недобросъвестен владелец и на основание чл. 73 ЗС дължи на собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил, като пазарен наем за имота. При определяне размера на обезщетението съдът е кредитирал заключението на тройната експертиза, като е посочил, че и двете експертизи са дали заключение на база договорени наеми по реално съществуващи наемни правоотношения в района, в който се намира и магазина, както и че разликата между определената от двете експертизи средна пазарна наемна цена за кв. м търговска площ е незначителна.
С оглед така установените по делото факти и направените въз основа на тях правни изводи по съществото на спора, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поставените правни въпроси са относими към изхода на делото, но нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като са намерили безпротиворечиво разрешение в съдебната практика, с която въззивният съд се е съобразил. Определението за „добросъвестно владение” се съдържа в разпоредбата на чл. 70, ал.1 ЗС, съгласно която владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, или че предписаната от закона форма е била опорочена. С оглед тази дефиниция, няма колебание в съдебната практика и в правната теория, че „правно основание” по смисъла на цитираната разпоредба може да бъде само транслативен акт, който по естеството си е годен да прехвърли право на собственост или друго вещно право. В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ЗОбС, по приложението на която също съществува трайно установена съдебна практика, въззивният съд е приел, че актът за общинска собственост няма конститутивно/ правопораждащо, правопроменящо или правопрекратяващо/ действие, не представлява транслативен юридически акт, насочен към прехвърляне на право на собственост или друго ограничено вещно право, поради което и не може да бъде правно основание за добросъвестно владение, независимо от субективното убеждение на владелеца, че този акт му дава право да владее вещта. Владение, което не отговаря на признаците на чл. 70, ал.1 ЗС, не се основава на годно правно основание, е недобросъвестно /обикновено/. В тази случаи отношенията между собственика и недобросъвестния владелец по повод ползите от вещта, се уреждат от разпоредбата на чл. 73 ЗС, съгласно която недобросъвестния владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил.
Третият въпрос е некоректно поставен. Средният размер на месечния пазарен наем за кв. м за процесния магазин не е определен абстрактно и хипотетично, а след проучване на договорения наем за съседни търговски обекти.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 167 от 16.97.2018 г. по в.гр.д. № 221/2018 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: