О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 09.06.2017година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 620/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма],гр. П. против решение №299 от 11.10.2016г. по т.д. 283/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответниците по касация- [фирма], [населено място] и К. Г. З. от [населено място] са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, касаторът след интерпретиране на текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставил въпросът –„ Може ли страната, по чието искане е допусната графологична експертиза, която е изготвена и входирана във въззивният съд, да оттегли това искане преди нейното събиране при положение, че доказателствената тежест се носи не от нея, а от оспорваща истинността на документа страна, но тя не е провела успешно оспорването му пред първоинстанционния съд, респ. длъжен ли е въззивният съд да уважи оттеглянето на доказателственото искане в тази хипотеза.” Страната не е изложила други доводи относно предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Извън срока по чл.283 ГПК, касаторът е подал допълнение към касационната жалба. Към него е приложено и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с което страната е заявила, че в противоречие с практиката, формирана по чл.290 ГПК с решение № 217/11г. на ВКС, ІV г.о. и решение №388/11 на вКС, ІV г.о. в съобразителната част на възивното решение не били обсъдени всички аргументи на касатора – въззивник в производството относно наличието на задължение по записа на заповед и в хипотеза на чл.280, ал.1,т.1 ГПК е поставен въпроса – „ В съобразителната част на въззивното решение, въззивният съд бил ли е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право…” Във връзка с поддържано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът е поставил и въпросите – „ Възможно ли е частен диспозитивен документ, който е оспорен от издател, който не е установил неговата неистинност по надлежния ред да бъде включен в доказателствения материал и кредитиран от съда като надлежно доказателствено средство при формиране на фактическите и правни изводи по спора”. и „ Може ли съдебното решение да се основава на доказателство и заключение на вещи лица, които не са събрани по надлежния ред.”Страната общо е посочила, че по тези въпроси не бил формирана съдебна практика като е възпроизвела и текста на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Във връзка с така поставените въпроси е развила и кратко съображения за неправилност на съдебният акт, с оглед извода за неистинност на менителничния ефект, основан и на тройната графологична експертиза, изслушана от съда и съответно кредитирана въпреки, че страната се е отказала от нея, два дни преди съдебното заседание в което е била приета.
Касаторът, дори и да бъде разгледано приложеното извън срока по чл.283 ГПК изложение не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставените от него въпроси са общи, хипотетични, свързани с оплакването на страната, а не с решаващите изводи на въззивния съд или с неговото процедиране. Но дори и от тях да бъде изведен релевантен въпрос то налице би било единствено общото основание.
Касаторът е поддържал като допълнителен селективен критерий основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК,чийто текст е възпроизвел. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предполага развити от касатора доводи за отклонение от задължителна за съдилищата задължителна практика на ВКС или ВС, била тя тълкувателна или такава по чл.290 ГПК.По поставените в тази хипотеза въпроси, обаче касаторът не е развил конкретни доводи относно това кои именно правнорелевантни факти не е съобразил съдът и как съобразяването им би променило постановения и мотивиран от решаващият състав резултат, обоснован с това, че записа на заповед, от който страната твърди,че произтича вземането й не е подписано от сочения върху ценната книга за издател. Факт установен още в първоинстанционното производство.В тази връзка и въпросът относно необсъждането на всички доводи, който не съдържа конкретни обосновани твърдения, свързани с решаващите изводи на състава, определя сочената практика, като такава без правно значение за установяване на основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква касаторът да установи, че конкретно формулиран правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общото оплакване за неправилност на акта, нито възпроизвеждане на текста на основанието. А доколкото доводите са свързани с допуснати, според касатора, процесуални нарушения, то те не се обосновават като такива променящи правните изводи на съда,относно авторството на менителничния ефект, тъй като същите факти са били установени и пред първоинстанционния съд.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на САС. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени, поисканите и установени разноски в размер на 9000лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №299 от 11.10.2016г. по т.д. 283/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма],гр. П. да заплати на К. Г. З. от [населено място] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 9000лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: