О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр.София, 13.04.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1447 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. М. К. от с. Б., обл. София-град против решението от 19.05.2009г., постановено по гр.д. №3051/2008г. на Софийски градски съд, с което след като е отменено решението, постановено по гр.д. №15497/2007г. на Софийски районен съд, е уважен предявения от В. Г. Р. от с. Б., обл. София-град, срещу иск с правно основание чл.250 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата В. Г. Р. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е уважен предявения от В. Г. Р. срещу П. М. К. иск с правно основание чл.250 от ЗЗД за връщане на влогодателката на вложените движими вещи – хладилник, фризер, пералня, съдомиялна машина и персийски килим.
Въззивният съд е приел, че ищецът по иска – В. Г. Р. е сключила с настоящия касатор договор за влог, по силата на който влогоприемателят е поел задължение да пази движимите вещи на влогодателя. Прието е, че ответникът не е доказал твърденията си за възмездност на договора, поради което неоснователно е отказал връщането на вещите след поискването им от влогодателя.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен кантрол, без да е посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Касационният съд не може да извеждаправния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от върденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В този смисъл са разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това липсват данни представените от касатора първоинстанционни и въззивни решения да са влезли в законна сила, а съгласно т.3 от ТР№1/2009г. за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е решен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.05.2009г., постановено по гр.д. №3051/2008г. на Софийски градски съд, по касационна жалба от П. М. К..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: