О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
гр.София,16.05.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 151/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на И. М. К. , представител на ЕТ”И”, със седалище гр. В. срещу решение от 23.07.2008 год. по гр.дело № 1817/2007 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 1733/05.06.2007 год. по гр.дело № 2273/2006 год. на Варненския районен съд и ревандикационният иск е уважен.
Касаторката твърди, че са налице всички хипотези на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото същественият процесуален въпрос, който изисквал съобразяване на всички доказателства по делото е решен в противоречие със съдебната практика на ВКС и на съдилищата, което било от значение и за точното прилагане на закона. В подкрепа на това цитира редица съдебни актове, по които има произнасяне по процесуалната норма на чл.188, ал.3 ГПК/отм./, респ. чл.235, ал.3 ГПК/нов/.
Срещу същия въззивен акт е постъпила и касационна жалба от Р. В. Л. от гр. Лом. Касаторката поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че съдът се произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, относно приложението на чл.188 ГПК/отм./, който нарушил, защото изводите му не се основават на всички доказателства по делото, както и на настъпилите след предявяването на иска факти, от съществено значение по делото, а това произнасяне е в противоречие със практиката на ВКС и на съдилищата. В подкрепа на твърдението си касаторката цитира съдебни актове.
Касационният съд, преценявайки поддържаните от касатора ЕТ”И” самостоятелни основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, счита че по касационната жалба не следва да се допусне касационно обжалване по следните съображения: отсъстват твърдения, че при постановяване на съдебния акт въззивният съд е отказал да приеме конкретни доказателства, или е изключил като ирелевантни за изхода на делото други доказателства, които биха били от съществено значение за изхода на делото. Отсъствието на конкретни твърдения води до невъзможност да се извърши проверка от касационния съд за разкриване каузалната противоречива практика, на която се позовава касаторката и да го мотивира към приемане на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, за да допусне касационно обжалване на въззивното решение. Позоваването на съдебна практика, според която нарушението на чл.188, ГПК/отм./, респ. чл.235, ал.2 и 3 ГПК е съществено и води до порочност на обжалвания съдебен акт в производството по чл.288 ГПК не е достатъчно, за да се мотивира извода за наличие на основанията, по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Подробно и в последователност въззивният съд е анализирал представените по делото доказателства, а твърденията на касатора за необоснованост на правните изводи представляват основание за касационно обжалване, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по което касационният съд дължи произнасяне, само в случай, че са налице някои от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба на Р. Л. също не следва да се допусне на касационно обжалване, защото: в изложението към касационната жалба е цитиран само нормативния текст на основанието – чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което изключва нейната мотивираност, съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК, необходима за обосноваване наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК, а заедно с това и разграничаването му в трите възможни хипотези. Твърдяното от касаторката основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице при противоречива или неправилна практика на състави на ВКС, която е основание за прилагането на чл.292 ГПК за иницииране на постановяване на тълкувателно решение по важния материалноправен или процесуален въпрос. Цитираната от касаторката съдебна практика на състави на ВКС третира материалноправен въпрос, различен от посочения от нея съществен процесуалноправен въпрос, относно приложението на чл.188 ГПК/отм./, респ. чл.235, ал.2 и 3 ГПК, поради което е неотносима към изложението й и не следва да се обсъжда от касационната инстанция.
По тези съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решене № 881 от 23.07.2008 год. по гр.дело № 1817/2007 год. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на ЕТ”И”, от гр. В..
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 881 от 23.07.2008 год. по гр.дело № 1817/2007 год. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Р. В. Л., от гр. Лом.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: