ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 366
София,. 30.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 22 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 290-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. П. и Д. З. П. и двамата от с. К., Пловдивска обл. чрез своя процесуален представител адв. А срещу въззивното решение от 11.04.08г. по г.д. №1095/07г. на АС-г. Пловдив, с което е отменено първоинстанционното решение от 2.10.07г. по г.д. №1206/07 на ОС-г. Пловдив, в частта му с която е определена датата, от която да се начислява лихвата за забава.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че началният момент на присъждане на законната лихва е деня на деликта-28.10.06год., а не приетата от въззивния съд дата 28.03.07г. когато е получено от застрахователят съобщението за деликта по смисъла на чл.224 ал.1 КЗ, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В тази връзка развива съображения, че в процесния случай забавата на кредитора се определя от правилото на чл.84 ал.3 ЗЗД.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че съгласно чл.223 ал.2 изр.2-ро КЗ застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл.224 ал.1 КЗ, а не от датата на увреждането/деликта/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Релевантния материално правен въпрос от значение за правилността на решението е този относно определянето на началния момент, от който застрахователят изпада в забава за заплащане на обезщетение за вреди. Това всъщност е и момента, от който се присъжда обезщетението за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл.84 ал.3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС-ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК и решение №594/17.10.06г. по т.д. №192/06г. на ВКС-ТК.
Въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с посочената постоянна практика на ВКС, обстоятелство обуславящо наличие на основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 11.04.08г. по г.д. №1095/07г. на АС-г. Пловдив, в частта му с която е отменено първоинстанционното решение от 2.10.07г. по г.д. №1206/07 на ОС-г. Пловдив, в частта му с която е определена датата, от която следва да се начислява лихвата за забава.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.04.08г. по г.д. №1095/07г. на АС-г. Пловдив, в частта му с което е отменено първоинстанционното решение от 2.10.07г. по г.д. №1206/07 на ОС-г. Пловдив, в частта му с която е определена датата, от която следва да се начислява лихвата за забава.
На касаторите Т. И. П. и Д. З. П. и двамата от с. К., Пловдивска обл. чрез своя процесуален представител адв. А не следва да се указва внасяне на държавна такса на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ, тъй като същите са освободени от задължението да внесат такава.
Делото да се докладва на Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: