О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 29.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1738 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. Г. против решение № 216 от 25.03.2009г., постановено по гр.д. № 1089/2008г. на Софийски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 20.06.2008г. по гр.д. № 184/2004г. на Етрополски районен съд с което е разпределено ползването на мера с площ 1,510 дка. и прекратява производството по делото поради недопустимост на предявеният иск.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че е недопустим иска по чл. 32, ал.2 от ЗС, предявен от И. С. Г., тъй като той притежава 2/3 от имота и може да формира мнозинство за определяне начина на ползване на имота
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че.противоречи на смисъла на чл. 32, ал.2 от ЗС и това становище съставлява отказ от правосъдие.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса може ли да се предяви иск по чл. 32, ал.2 от ЗС от съсобственика, притежаващ повече от половината от съсобствения недвижим имот, на който се иска разпределение на ползването.
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като решението не е постановено в противоречие със съдебната практика, като моли то да влезе в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнат с касационната жалба правен въпрос относно допустимостта на иск по чл. 32, ал.2 от ЗС в хипотезата, когато е предявен от съсобственика, притежаващ мажоритарен дял от общата вещ касае надлежното упражняване правото на иск, поради което е свързан с предмета на спора и обуславя общото основание за допускане до касация. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС, представена от приложените съдебни актове към изложението: определение № 22 от 23.01.2009г. и решение № 646/15.04.1999г. по гр.д. № 262/1998г. ІV гр.о. Съобразно тази съдебна практика, искът за разпределение на ползването може да бъде предявен и от съсобственика, притежаващ мажоритарен дял от съсобствеността, защото с предявяването на иска той признава, че не може да вземе решение за начина на разпределение на ползването. Тъй като решението е постановено в противоречие със съдебната практика, следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК..
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 216 от 25.03.2009г., постановено по гр.д. № 1089/2008г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. С. Г.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 30 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: