ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 366
гр. София, 07.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 353 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Т. С. срещу решение от 05.12.2008 г. по гр. д. № 330/08 г. на Окръжен съд гр. М.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация Н. М. И. оспорва жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 07.08.2008 г. по гр. д. № 1444/01 г. на Районен съд гр. М., с което е отхвърлен предявения от А. С. срещу Н. М. – И. иск по чл. 72 ЗС за заплащане на 6 743 лв. подобрения.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК не се сочи съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Анализът на фактите и твърденията посочени в изложението навежда на извода, че същественият въпрос е дали касаторът е добросъвестен владелец и има ли право на обезщетение за извършени подобрения в имота като такъв.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни обжалваното въззивно решение с посочената практика. Въззивният съд е приел, че касаторът не е бил добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС и затова няма правата по чл. 72 ЗС за да претендира стойността на извършените подобрения. Той закупил апартамента на 05.08.1997 г., след като за него вече е имало сключен предварителен договор между същия продавач и ответницата. Исковата молба на ответницата срещу фирма ЕТ „И” по чл. 19 ал. 3 ЗЗД била вписана на 08.04.1997 г. и договорът бил обявен за окончателен с влязло в сила на 06.03.2001 г. решение. С решение от 15.10.2001 г. по гр. д. № 941/01 г. на Районен съд гр. М., влязло в сила на 20.07.2002 г., касаторът бил осъден да предаде на Н. И. владението на апартамента.
В приложението към жалбата касаторът поддържа твърденията че е добросъвестен владелец, като посочва противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по този въпрос. Въззивното решение не противоречи на приетото в т. 1 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. на ВС. В него е записано, че право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и 74 ЗС има само владелецът, а не и държателят. Въззивният съд е съобразил постановлението, като е изложил съображенията че касаторът не е добросъвестен владелец затова няма правата по чл. 72 ЗС. Съдът е изразил и становище, че не следва да разглежда иска на основание чл. 74 ал. 2 ЗС, тъй като такава претенция няма заявена, а и предвид заявеното становище от касатора че подобренията не са извършени въз основа на сключения от него предварителен договор, а въз основа на сключения договор за продажба на жилището. Цитираните ТР № 88 от 26.06.1964 г. ОСГК на ВС, решение № 453 от 28.05.1986 г. по гр. д. № 200/86 г. на ВС I ГО и № 3* от 28.12.1972 г. по гр. д. № 2349/72 г. на ВС I ГО са неотносими към спора, с оглед заявения и поддържан от касатора предмет на спора за заплащане на стойността на подобренията извършени от него в качеството му на добросъвестен владелец, а не за по-малката сума между направените разноски и сумата с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.12.2008 г. по гр. д. № 330/08 г. на Окръжен съд гр. М..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: