О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 14.05.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 972 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „К” А. чрез а. В срещу решение № 729/23.03.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 1544/2008 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване визира хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Противната страна не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване на касационната жалба не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Софийски градски съд /СГС/ е сезиран от М. Г. С. с иск по чл.74 ТЗ за отмяна решения на ОС на публично дружество „К” А. , проведено на 01.08.2006 г. и материализирани в два протокола от същата дата, но с различни председатели – А. И. в първия протокол и В. Г. във втория протокол. Сочените основания за отмяна са допуснати нарушения при свикване и провеждане на събранието. СГС е отхвърлил иска, а САС е отменил решението и е постановил друго, уважаващо иска. САС е приел, че е налице нарушение на чл.224 ал.2 ТЗ, тъй като в дневния ред е включена точка, свързана с избор на нови членове на СД, без да има информация за техните данни, адрес и професионална квалификация, както изисква законът. САС е приел още, че в случая са проведени две паралелни ОС по едно и също време, за което са съставени два различни по съдържание протокола и от отразения в тях кворум е видно, че част от акционерите са присъствали „едновременно” и на двете събрания.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящият случай касаторът формулира следните въпроси, които според него са разрешени в противоречие със съдебната практика – р. № 480/13.01.2009 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ и р. № 1470/07.01.2004 г. на ВКС, което визира, според него, хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въпросите са свързани с противоречиво разрешаване относно изискванията на чл.224 ал.2 ТЗ и начина на упражняване правото на акционер в ОС на акционерите – чл.181 ал.1 и чл.226 ТЗ.
По първия въпрос следва да се посочи, че мотивите на САС за нарушение изискванията на чл.224 ал.2 ТЗ и мотивите на соченото решение на ПАС са свързани с вписания в конкретната покана дневния ред и доказване наличието, респ. липсата на информация за персонални предложения, като в решението си ПАС е отменил взетото решение по тази точка на друго основание – нарушение на чл.231 ал.1 вр.223 ал.4 и 5 ТЗ, т.е. решаването на така формулирания въпрос не е обусловил крайния изход на спора пред ПАС за разлика от решението на САС. От друга страна липсват данни решението на ПАС да е влязло в сила, а само влезли в сила решения са основание за наличие хипотезите на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /касаторът визира чл.280 ал.1 т.1 ГПК, но сочейки незадължителна практика на ВКС, а на отделни съдебни състави, по същество сочи чл.280 ал.1 т.2 ГПК – така и ТР на ОСГК и ТК на ВКС № 1/2010 г., т.2 и т.3/.
По втория въпрос. Както се посочи по-горе изводите на САС не са свързани с обсъждане конкретното участие – лично или чрез представител на акционерите, а само с оглед констатациите, отразени в двата протокола на двете ОС, проведени по едно и също време. Щом това е така, а цитираното решение от касатора № 1470/2004 г. на ВКС, касае хипотеза при определена конкретизация, която в случая липсва, не е налице противоречиво разрешаване на този въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, обусловило крайния изход на спора.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС не намира основание да приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 729/ 23.03.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1544/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.