– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 367
гр. София, 01.08.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 04.04.2018 (четвърти април две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1285 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 1132/09.02.2018 година, подадена от И. Г. Д., срещу въззивно определение № 990/29.12.2017 година на Окръжен съд София, постановено по ч. гр. д. № 777/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд София е потвърдил определение № 1238/27.10.2017 година на Районен съд Самоков, първи състав, постановено по гр. д. № 501/2017 година, с което е върната подадената от И. Г. Д. искова молба с вх. № 1212/29.05.2017 година и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, да бъдат отменени и делото да бъде върнато на Районен съд Самоков за разглеждане на направените с искова молба с вх. № 1212/29.05.2017 година искания. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. Г. Д. твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжен съд София.
И. Г. Д. е била уведомена за обжалваното определение на 01.02.2018 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 1132/09.02.2018 година, като е подадена по пощата на 05.02.2018 година. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на Окръжен съд София е приел, че И. Г. Д. бил сезирал Районен съд Самоков, с искова молба с вх. № 1212/29.05.2017 година, която била с петитум: „ да задължите ЦУ на НОИ [населено място], [улица] за основание за получаван да получавам обезщетение за безработица, след като се регистрирах на 24.04.2017 година в БТ [населено място], да се счита за уважителна причина задържането ми от органите на властта и съм бил възпрепятстван да подам документите по надлежния ред“. Това искане било процесуално недопустимо тъй като претенцията на Д. не се основавало на гражданско правоотношение между равнопоставени субекти, а целяло да постигне като резултат административният орган да издаде административен акт (разпореждане за получаване на парично обезщетение за безработица). Преценката дали са налице уважителни причини за подаване на заявлението за такова след тримесечния срок от датата на последното прекратяване на осигуряването, се правела от административния орган. Това обстоятелство не можело да бъде установено по реда на чл. 124, ал. 4, пр. 2 от ГПК, с иск за установяване на факт, тъй като законодателят не бил предвидил специален иск за установяването на обстоятелството, че срокът за депозиране на молба за обезщетение за безработица е пропуснат по уважителни причини. Затова определението за прекратяване на производството било законосъобразно. Първоинстанционният съд не бил нарушил правата на И. Г. Д., тъй като по делото липсвали данни за наличие на правно основание за назначаване на особен представител по чл. 29 от ГПК, тъй като Д. бил дееспособен, с известен адрес, не бил изчезнал или обявен за безвестно отсъстващ. В исковата молба се цитирала разпоредба на ЗПрП и била приложена декларация за материално и гражданско състояние, въз основа на която първоинстанционният съд, със свое определение от 30.06.2017 година, бил освободил Д. от задължението за внасяне на държавна такса. Първоинстанционният съд не бил допуснал правна помощ чрез процесуално представителство, но съгласно чл. 24, т. 2 от ЗПрП правна помощ не се предоставяла, когато претенцията била очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, какъвто било в конкретния случай.
И. Г. Д. е поискал допускането на обжалваното определение до касационен контрол като в тази връзка в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е поставил процесуално правния въпрос за това длъжен ли е гражданският съд, когато констатира, че не е компетентен да се произнесе по искането, с което е сезиран, защото то има административен характер, да препрати делото на компетентния административен съд, както и процесуално правния въпрос за това длъжен ли е бил съдът да укаже на ищеца, че предявеното искане е неясно и да му даде срок за отстраняване на нередовността и в тази връзка накърнило ли е правото правата на ищеца отказът да му бъде предоставена правна помощ.
Вторият от така поставените въпроси не обосновава допускането на обжалваното определение до касационен контрол. Съставът на Окръжен съд София се е съобразил с установената практика, че е недопустима искова молба, с която се иска от гражданския съд да се произнасяне по административно правен спор, който е извън компетенциите на общите съдилища, поради което евентуално образуваното въз основа на нея гражданско производство следва да бъде прекратено. В случаите когато исковата молба е неясна и не може да бъде направен извод за характера на спорното право и търсената с нея защита съдът е длъжен да остави исковата молба без движение като даде на страната указания за отстраняването на тези нередовности и определи срок за извършване на поправката. Ако от направените уточнения следва, че пред гражданския съд е предявен административен спор съдът може да прекрати образуваното производство. Той обаче може да направи това и без да дава указания на ищеца, ако от самата молба е видно, че предявеният с нея спор има административен характер. В случая съставът на Окръжен съд София е приел, че по поначало от съдържанието на искова молба с вх. № 1212/29.05.2017 година, е било видно че се до административно правен спор, който е извън компетенцията на общите съдилища, поради което и не може да бъде разгледан от тях, поради което не са давани указания за отстраняване на нередовности на молбата. Затова обжалваното определение не е постановено в отклонение от установената съдебна практика. Това влече след себе си и извода, че въззивният съд е съобразил и установената съдебна практика, че не следва да предоставя правна помощ за процесуално представителство по иск, който не може да бъде разглеждан по реда на гражданското съдопроизводство.
Първият процесуално правен въпрос също не обосновава допускането на обжалваното определение до касационен контрол, тъй като както са приели двете съдебни инстанции по съществото на спора с подадената от И. Г. Д. искова молба с вх. № 1212/29.05.2017 година не се атакува конкретен отказ на административния орган по чл. 54ж от КСО, поради което не се налага изпращането на делото на съответния административен орган, който е компетентен да разгледа жалбата срещу отказа, а се цели да се установи по исков ред, че задържането на Д. от органите на властта и изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ е уважителна причина за неподаване на заявление за отпускането на парично обезщетение за безработица, по който въпрос вече имало изразено становище от страна на НОИ [населено място] в обратния смисъл. Затова с предявения иск се иска оборването на становището на НОИ [населено място], но извън рамките на конкретно административно производство. Този въпрос обаче може да се разреши в рамките на административното производство по жалба срещу конкретен административен акт, какъвто не е посочен от И. Г. Д..
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 990/29.12.2017 година на Окръжен съд София, постановено по ч. гр. д. № 777/2017 година. по подадената срещу него от И. Г. Д., частна касационна жалба с вх. № 1132/09.02.2018 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 990/29.12.2017 година на Окръжен съд София, постановено по ч. гр. д. № 777/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.