4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
С., 11,05,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 678/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение №466 от 21.03.2011г. по гр.д.397/10г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – ЗД [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Посочил е, че обжалваното решение било неправилно, като бил нарушен материалния закон и били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изложил е накратко своето разбиране за дефинитивността на понятията „ материалноправен и процесуалноправен въпрос”, като е направил извод, че процесуалноправния въпрос, който съдилищата „ не са разрешили” бил този за допускане и събиране на доказателства. Изложена е защитната теза на страната по така посоченото, във връзка с нейното възприемане на фактическата обстановка по спора, като е поддържано, че неизяснени оставали въпросите- „ Какво налага извършване на пасивно маркиране и кога се извършва – преди или след сключване на договора за застраховка”. Поставени са и няколко материалноправни въпроса, свързани с неподновяване на пасивната маркировка и нейното отражение върху застрахователното правоотношение. Относно приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е формулиран въпрос, квалифициран от страната като „ нарушение на материалния закон” . Развито е разбиране озаглавено – „ противоречие с практиката на ВКС”, като е посочено, че съгласно трайната „ практика на съдилищата”се налагало „становището, че неизпълнението на задължения на застрахования по застрахователния договор, следвало да е значително, с оглед интереса на застрахователя”. Касаторът подробно е развил своето разбиране, че в случая наличието на пасивна маркировка не било „ задължение и условие за валидността на договора за застраховка”.Разгледано е и това, че неподновяване на пасивната маркировка не е оказало въздействие върху настъпването на застрахователното събитие, в контекста на поведението на застрахователя, подробно обсъдено от страната. Направен е извод, че „ в този смисъл обжалваното решение било постановено в противоречие с практиката на съдилищата изброени са съдебни актове- един на ВКС и останалите на САС. Други доводи не са развити .
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. С оглед определената дефинитивност на общото основание, поставените процесуални въпроси нямат такава характеристика, тъй като те са изцяло фактически, а не правни. Дори и да се приеме, че поставените материалноправни въпроси отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, макар да са свързани по-скоро със защитната теза на касатора, а не с правните изводи ни въззивният съд, то формулирането им осъществява само общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основателност на искането за допускането му, то страната следва да установи наличие на едно от основанията, регламентирани в чл.280, т.1-3 ГПК.
За да е налице основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК / както е поддържала фактически страната, тъй като е сочила само казуална но не и задължителна практика /, следва да бъде посочено/ респ. приложено/ друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставения правен въпрос да е разрешен по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове.С оглед установената задължителна практика- т. 3 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК приложените решения на Софийски апелативен съд,за които касаторът не е установил да са влезли в сила. Доколкото единствено приложеното решение на ВКС, отговаря на критериите по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, то следва да бъде разгледано с оглед наличие на обсъжданото основание. Касаторът не е обосновал правна връзка между това решение и обжалваното,нито го е свързал конкретно с поставените от него материалноправни въпроси,а само общо е посочил, че го прилага, без да уточни релевантния правен въпрос, за който твърди, че е разрешен противоречиво.Тъй като това решение и обжалваното не третират еднакви фактически хипотези – с решението на ВКС е разгледана хипотеза на съзнателно премълчаване от застрахования на съществено обстоятелство от значение за риска, което е оказало въздействие за настъпване на застрахователното събитие, както и за начина, по който се определя застрахователното обезщетение, докато с обжалваното решение се разглежда иск по чл.208, ал.1 КЗ в хипотеза на неизпълнение на изрично поето със застрахователния договор задължение от страна на застрахования и правните последици договорени между страните свързани с това неизпълнение- то обосноваването на връзката между тях от касатора е необходима. Ако не е обоснована изрично такава връзка, то и липсата на фактически идентитет между разглежданите със сравняваните съдебни актове въпроси обуславя и липса на предпоставките по основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Развитото разбиране на страната по поставените въпроси е неотносимо към доводите по чл.280 ГПК, тъй като не съставлява условие за наличието на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно определената от т. 4 на ТРОСГТК №1/09г. дефинитивност изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. С оглед това касаторът не е развил каквито и да било доводи относими към основанието, тъй като такъв довод не съставлява оплакването за нарушение на материалния закон – така квалифицирано от страната, тъй като то въобще не е довод относим към производството по чл.288 ГПК, с оглед квалифицирането му по чл.281 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №466 от 21.03.2011г. по гр.д.397/10г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: