ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 367
София 11.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 397/ 2009 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Е. И. Д. – от гр. С. срещу Определение № 26 от 10.ІІІ.2009 г. по т.д. № 784/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. Жалбоподателят излага, че неправилно ВКС е приел, че делото е търговско, въпреки че страните не са търговци, че основанието, от което ищецът черпи права, не е застрахователен договор, а липсата на такъв, като правата на ищеца възникват по силата на закона и не са приложими правилата на застрахователния договор, респ. на ТЗ. Жалбоподателят сочи, че делото не е разгледано като търговско, а като гражданско и чл. 218а ал. 1 б. ”б” ГПК (отм.) не следва да се тълкува разширително и в понятието “търговски дела” да се включват и други дела, приличащи на търговските, но изцяло граждански по своя характер. Иска определението да се отмени.
Ответникът по частната жалба Г. фонд ”З” – гр. С. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. И. Д. – от гр. С. срещу Решение № 242 от 29. ХІ.2007 г. по гр.д. № 2435/ 2006 г. на САС, с което първоинстанционното решение е отменено и е постановено друго, с което е отхвърлен искът по чл. 407 ал. 1 (отм.)ТЗ, във вр. чл. 88 ал. 1 ЗЗ (отм.) срещу Г. фонд – гр. С. за 11 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Изложени са съображения, че въззивният съд е разгледал иск за парично вземане с цена до 25 000 лв. по търговско дело, поради което решението е влязло в сила в деня на обявяването му 29. ХІ.2007 г. Съдът е посочил, че Гаранционният фонд не е търговец по см. на чл. 1 ал. 2 ТЗ, нито претендираното вземане произтича от търговска сделка, но делото следва да се определи като търговско и въззивното решение съгласно чл. 218а ал. 1 б. ”б” ГПК не подлежи на касационен контрол. Изложени са съображения, че с чл. 88 ал. 1 ЗЗ (отм.) изрично са определени хипотезите, при които се изплащат обезщетения от Г. фонд, като отговорността на Гаранционния фонд възниква при настъпване на застрахователното събитие и е обусловена от отговорността на евентуалния застраховател, включително и по отношение максималния размер на обезщетението – или не само основанието, но и обемът на отговорността на Гаранционния фонд, са аналогични на тези на застрахователя.
Обжалваното определение е правилно. Законосъобразно ВКС, ТК, тричленен състав е приел, че не подлежи на обжалване, на основание чл. 218а ал. 1 б. ”б” ГПК (отм.), въззивно решение, постановено по чл. 407 ал. 1 (отм.) ТЗ, вр. чл. 88 ал. 1 ЗЗ (отм.), по иск за парично вземане с цена 11 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило застрахователно събитие, насочен срещу Г. фонд – гр. С. поради неидентифициране на причинителя на ПТП. Тъй като отговорността, поета от Г. фонд, е по силата на закона и възниква при настъпването на факт, представляващ застрахователен риск по силата на една задължителна застраховка, която отговорност по обем е съответна на отговорността на евентуалния застраховател, няма основание да се приеме, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че липсата на качество на търговци на страните по делото, определяло делото като нетърговско. Основанието, на което ответникът отговаря за причиненото на ищеца увреждане, е застраховка „гражданска отговорност“ и невъзможността да бъде установен причинителят, обуславя отговорността на ответника, който обезпечава изплащането на обезщетението, доколкото липсва договорно правоотношение с конкретен застраховател.
Поради изложеното правилно с обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба, на основание чл. 218а ал. 1 б. „б“ ГПК (отм.). Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 26 от 10.ІІІ.2009 по т.д. № 784/ 2008 г. на ВКС, ІІ ТО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: