О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр. София, 12.11.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 380 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. П. А. от гр. Д. чрез процесуалния му представител адв. Ю срещу определение № 244 от 07.07.2008г. по ч. гр. д. № 268/2008г. на Апелативен съд Варна, Гражданско отделение, с което е оставено в сила разпореждането от 02.11.2007г. по гр. т. дело № 164/2006г. на Добрички окръжен съд. С разпореждането на първоинстанционния съд е върната исковата молба на Т. П. А. срещу СЖ „Е” АД, Х. И. Х. като ЕТ „Х” и П. Т. Ч. и е прекратено производството.
В депозирана впоследствие „жалба” частният жалбоподател релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 от ГПК – определението на Апелативен съд Варна е постановено в противоречие с практиката на ВКС /решение № 1488/1999г. на ВКС, V гр. отд./, тъй като въззивната инстанция не е обсъдила влязлото в сила определение от 07.01.2008г. по т. дело № 164/2006г. на Добрички окръжен съд; същественият материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Апелативен съд Варна е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
Частният жалбоподател не сочи съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона.
Предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК не е налице, тъй като въпросът за връчване на съобщението за представяне на актуална справка за адреса на управление на Х. И. Х. като ЕТ „Х” и неизпълнение на указанията на съда в предоставения срок не е решен в противоречие с практиката на ВКС на РБ.
Не е налице и предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съобразно посочената разпоредба същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос е наложено от непълнота в закона или е свързано с тълкуване на закона, на неясни правни норми с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Развитото от частния жалбоподател оплакване за неправилност на определението поради обстоятелството, че въззивната инстанция не е обсъдила влязлото в сила определение от 07.01.2008г. по т. дело № 164/2006г. на Добрички окръжен съд не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Обжалваният въззивен съдебен акт установява, че срокът за представяне на актуален адрес за призоваване е започнал да тече на 08.10.2007г. и е изтекъл на 15.10.2007г. и тъй като е бил пропуснат, правилно първоинстанционният съд е върнал исковата молба, съответно прекратил производството. Произнасянето на въззивната инстанция по частната жалба срещу разпореждането за връщане на исковата молба има преюдициален характер спрямо произнасянето по молбата по чл. 37, ал. 1 от ГПК /отм./. С констатацията, че срокът е пропуснат се открива възможността за неговото възстановяване. Независимо, че определението на Апелативен съд Варна е постановено след определението на Добрички окръжен съд по чл. 37, ал. 1 от ГПК /отм./, висящността на производството по предявения иск е възстановена, тъй като последицата на възстановяване на срока е, че с обратна сила отпадат породените от процесуалното бездействие последици. Когато съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството поради неостраняване на недостатъци на исковата молба /в случая непредставяне в срок на справка за актуален адрес на управление/, възстановяването на срока, свързано с поправяне на недостатъците, заличава прекратяването и води до възобновяване на делото.
Въз основа на изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Апелативен съд Варна и делото трябва да се върне на Добрички окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с предявения иск.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 244 от 07.07.2008г. по ч. гр. д. № 268/2008г. на Апелативен съд Варна, Гражданско отделение.
ВРЪЩА делото на Добрички окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.