1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр.София, 13.04.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.1487 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 10.12.2015г. по гр.д.№ 2612 / 2015г., с което ОС Варна е уважил иск с правно основание чл.59 ЗЗД и е отхвърлил насрещен иск с правно основание чл.60 ЗЗД.
Жалбоподателят [фирма] , чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиви и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение, въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение , е осъдил [фирма] да заплати на /фирма/, със седалище и адрес на управление [населено място], сумата от 8 160 лева, представляваща сбор от дължимото обезщетение за неоснователно лишаване от ползването на собствените на ищеца машини – фреза, струг, семепочистващи машини -4бр.и зърнопочистваща машина, за периода от 20.10.2011г. до 04.06.2014г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 17.11.2014г. до окончателното погасяване на задължението, както е отхвърлил предявения от [фирма] срещу /фирма/ насрещен иск за осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер от 10 266 лева, представляваща сбор от платено възнаграждение за охрана по Договор за охрана от 01.07.2012г. на собствените вещи на ищеца, находящи се в [населено място], за периода от месец юни до месец ноември 2014г вкл., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на насрещната исковата молба – 09.01.2015г. до окончателното плащане.
Установено е, от представеното влязло в законна сила решение № 4438/16.10.2013г. по гр. д. № 1332/2012г. по описа на РС Варна, че [фирма] е осъден да предаде на /фирма/ владението върху собствените му движими вещи . Прието е, от представените протоколи, изготвени по изп.д. № 20148090400299 по описа на ЧСИ С. К., че машините се намират в имот на ответника, представляващ производствени и складови помещения в стопански двор на П. Единство, находящи се в [населено място].
Констатирано е от представените протоколи от 04.06.2014г и от 09.12.2014г. на ЧСИ К., рег. № 809, район на действие В., че за изпълнение на решението по гр.д. № 1332/2012г. по описа на В. е образувано изпълнително дело № 20148090400299, като е насрочено изпълнение за предаване на движимите вещи но към 09.12.2014г. предаване на вещите все още не е осъществено.
Установено е също, че с договор за охрана от 01.07.2012г. /фирма/ е възложил на трето за спора лице – [фирма], да осъществява невъоръжена охрана и осъществяване на пропусквателен режим на складови бази находящи се в [населено място], [населено място], и [населено място], за срок от 3 г., считано от 01.07.2012г. при месечно възнаграждение 10 000 лева, което е променено с анекс от 01.08.2012г. до размер от 13 000 лева. Приети са по делото фактури, издадени в периода м.07.2014-12.2014г. на основание договора за охрана и платежни нареждания към тях, като от заключение на вещо лице е установено, че са заплатени.
От заключение на вещо лице по делото съдът е приел, че средният месечен пазарен наем за ползване на машините в рамките на исковия период е 274,75 лева общо.
При тези данни съдът е приел, че предявеният главен иск намира правното си основание в нормата на чл.59 ЗЗД. Съдът е приел, че са установени всички предпоставки на иска за заплащане обезщетение за ползите, от които е бил лишен от ответника, държейки без основание собствената първия вещ, и го е уважил до размер на 8 160 лв., както и акцесорното искане за заплащане на законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По насрещният иск съдът е приел, че е с правно основание чл.60 ЗЗД. Счел е, че в конкретния случай не се установява, че предприета от ответника работа-охрана на обекти, касае само осигуряване личната собственост на ответника. Прието е, че не се установява какво се намира в охраняваната складова база, поради което и не може да се направи извод, че процесните движими вещи са част от охранявания обект. Затова и доколкото не се установи от ответника да е предприета работа, която касае чужда собственост, а напротив, установи се, че предприетата такава е само в собствен интерес, то и предявеният насрещен иск се явява неоснователен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да изложи свои аргументи по спора: за задължението на съда да обсъди заключение на вещо лице в съвкупност с всички събрени по делото доказателства. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1- 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се и на ТР№1/2013г. О. ТК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос и на сочените от него основания. На същия съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 13.02.2012г. по гр.д.№408/2010г.,първо г.о. на ВКС. В същата се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 195 ГПК, аналогична на чл. 157, ал.1 ГПК/ отм./ вещо лице се назначава когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Посочва се, че по аргумент от чл. 201 ГПК заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано и целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Посочва се, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице.
Тази практика не е противоречива, нито е неправилна и не се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.12.2015г. по гр.д.№ 2612 / 2015г. на ОС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: