О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр.София, 15.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2698/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на С. М. Д., Е. М. С. и З. М. И. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 36 от 30.01.2014 г. по гр.д.№ 453/ 2014 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на частните жалбоподатели срещу въззивно решение от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 16033/ 2012 г. на Софийски градски съд. Прието е, че цената на исковете, по които е постановен актът на въззивния съд, е под 5 000 лв, а въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на касационно обжалване.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, тъй като общата сума на заявените с исковата молба претенции е 5 993 лв. Обжалваемият интерес според тях се определя от постановеното от първата инстанция решение, по което исковете били отхвърлени до размер 8 067,10 лв. Поддържат, че исковете не следва да се разглеждат самостоятелно, а като глобално търсена сума и претендират определението, с което касационната жалба е оставена без разглеждане, да бъде отменено.
Ответните по частната жалба страни М. Б. К. и В. Б. К., не вземат становище.
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Делото е образувано по предявена от С. М. Д., Е. М. С. и З. М. И. против М. Б. К. и В. Б. К. искова молба, с която са заявени следните претенции: за солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата 1 998 лв – обезщетение за ползване на имот след прекратяване на наемен договор; 970,03 лв – обезщетение за забавено изпълнение на сумата 1 998 лв; 3 020 лв – обезщетение за неоснователно ползване на чужда вещ; и 2 089,07 лв – обезщетение за забавено изпълнение на сумата 3 020 лв. По дадени от първоинстанционния съд указания ищците са уточнили със заявление от 27.04.2011 г., че всеки от тях претендира по 1/3 от търсените суми. Следователно всеки ищец иска от съда ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно 666 лв по първия иск, 323,34 лв по втория, 1 066,66 лв по третия и 696,35 лв по четвъртия. Цената на предявените искове, с които се търси защита на парични вземания, се определя от търсената сума, съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК. Неоснователно касаторите поддържат, че първата инстанция отхвърлила искове с цена 8 067,10 лв, че това е обжалваемият интерес пред въззивната инстанция и че тя се е произнесла по иск с такава цена. Когато няколко лица предявяват правата си с обща искова молба, това не рефлектира върху приложението на чл.69 ал.1 т.1 ГПК. При активно субективно съединяване на искове всеки от ищците има самостоятелно право на иск, макар да го упражнява едновременно с други лица. В случая тримата ищци са предявили претенции срещу ответниците за заплащане на парични суми на различни основания, така че освен субективно, съединяването на исковете е и обективно. Релевантна в този случай е цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а нито по един от тях тази цена не надхвърля 5 000 лв. Въззивно решение, постановено по гражданско дело, образувано по искове с цена под 5 000 лв, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.2 ГПК. Същите правни изводи са направени в обжалваното определение, поради което подадената срещу него частна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 36 от 30.01.2014 г. по гр.д.№ 453/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: