3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр. София, 15.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3888 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], В. Т. Б. и Т. В. Б., срещу решение № 1295 от 09.07.2013г. по т.д. № 555/2013г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на първоинстанционния акт в отхвърлителната му част, е признато за установено по отношение на касаторите, че дължат солидарно на ищеца, [фирма], сумата над 9560 лева – левовата равностойност на 4887,95 евро, до размера на 16 829,91 лева – левова равностойност на 8605 евро, по запис на заповед от 04.08.2009г. и са присъдени в полза на ищеца разноските по делото.
В касационната жалба се сочи, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му в обжалваната част и потвърждаване на първоинстанционния акт в отхвърлителната част.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в срока по чл.131 ГПК ответниците не са направили възражения относно недължимостта на сумата по записа на заповед, поради което тази им възможност е преклудирана, доколкото те не се позовават на особени непредвидени обстоятелства, довели до невъзможност да се направи възражението в срока за отговор. Изхождайки от тези съображения, при постановяване на атакуваното решение, въззивният съд не е взел предвид направеното след изтичане на срока за отговор на исковата молба възражение от ответниците за частична недължимост на сумата по записа на заповед въз основа на обезпечено със записа на заповед каузално правоотношение по договор за лизинг и събраните в тази насока доказателства от първата инстанция. Решението е постановено само въз основа на менителничния ефект и липсата на данни за плащане по него.
Касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно: „Преклудирано ли е правото на ответниците да правят възражения и твърдения за наличие на каузално правоотношение между страните?”. Въпросът е зададен в контекста на твърдението, че с отговора на исковата молба се преклудират единствено невъведените възражения, но не и правните и фактическите доводи на ответника, направени въз основа на обстоятелствата по делото, каквото, според касаторите, е наличието на каузално правоотношение, гарантирано със записа на заповед и невъведено от ищеца с исковата молба. В изложението на касационната жалба е налице и формално позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, без мотивация на същото и без посочване на относима за него съдебна практика.
Въпросът, така, както е формулиран от жалбоподателите, е непълен и неясен, поради което следва да бъде конкретизиран, че се отнася до преклузията на възражение от ответниците за недължимост на вземането по записа на заповед, с оглед каузалното правоотношение, обезпечено с ценната книга, направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба. Доколкото конкретизираният по посочения начин въпрос е обусловил непроизнасянето на въззивната инстанция по възражението за каузалното правоотношение, прието за преклудирано, което от своя страна се е отразило и на изхода на спора, налице е общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация.
От друга страна, в многобройната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, част от която е цитирана и от ответника по касацията, се приема, че твърдението за недължимост на сумата по менителничния ефект, поради погасяване на дълга по каузално правоотношение, което се обезпечава чрез записа на заповед, е лично възражение на длъжника по ценната книга. Съобразно дадените разяснения в т.4 от Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, възраженията на ответника срещу предявения иск /извън възраженията за прихващане и право на задържане/, когато страната не се позовава на нарушаване на правото й на участие в процеса, се преклудират с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Въззивното решение е постановено в съответствие с постановките на посоченото тълкувателно решение, поради което не са налице релевираните от касаторите допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Цитираното тълкувателно решение, на основание чл.130, ал.2 ЗСВ, е задължително за всички органи на съдебната власт, вкл. и за ВКС, поради което даденото в него разрешение относно преклузията на възраженията изключва възможността за позоваване на друга, различна практика – по чл.290 ГПК на ВКС, съответно на съдилищата, по същия правния въпрос, като след уеднаквяването на практиката с тълкувателното решение въпросът не е от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/, тъй като при постановяване на тълкувателното решение ВКС действа в изпълнение на правомощията си за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
С оглед липсата на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, въззивното решение, в атакуваната част, не може да бъде допуснато до касация.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1295 от 09.07.2013г. по т.д. № 555/2013г. на Пловдивски окръжен съд, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.