О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 15.07. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2567 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 295 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 5610 от 2.VІІ.2018 г. на „Агропродукт-Пловдив” ЕООД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив против решение № 155 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 23.V.2018 г., постановено по т. д. № 437/2017 г., с което това дружество е било осъдено – на основание чл. 51, т. 1-във вр. чл. 50 от Виенската конвенция на ООН от 1980 г. относно договорите за международна продажба на стоки [CISG] – да заплати на турското „Мполи Мармара Полиуретан Сюнгер Ве М. Ималят Санайи Ве Тиджарет Лимитед Ширкети” /ООД/, вписано в търговския регистър на [населено място] с рег. № 571450, сума в размер на 131 200 евро, представляваща „намалена част от платената продажна цена по договор за международна продажба на стоки, сключен на 22.ІХ.2010 г., съответстваща на стойността на недоставената стока по договора, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 9.V.2014 г., и до окончателното й изплащане”, както и 35 918.30 лв. разноски за производството по делото пред досегашните съдебни инстанции /чл. 294, ал. 2 ГПК/.
Оплакванията на пловдивския търговец настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителния иск на турското търговско дружество да се отхвърли в предявения по делото негов размер – като неоснователен и недоказан.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й „Агропродукт-Пловдив” ЕООД обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговата гражданска колегия в периода 2012- 2018 г., както следва:
1/ Решение № 51/10.ІІ.2012 г. на ІІ-ро г.о. по гр. д. № 962/2011 г.;
2/ Решение № 66/25.ІV.2013 г. на І-во г.о. по гр. д. № 807/2012 г.;
3/ Решение № 346/19.ІІ.2018 г. на ІV-то г.о. на ВКС по гр. дело № 619/2017 г.;
4/ Р. № 132/29.V.2015 г. по на ІІІ-то г.о. по гр. д. № 7298/2014 г.;
5/ Р. № 145/21.ІV.2014 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 4726/2013 г.,
по следните четири материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „Потвърждава ли търговецът действията на лице, действало от негово име без представителна власт, ако веднага след узнаването на тези действия търговецът, респ. лицето, което го представлява, не им се противопостави, предвид разпоредбата на чл. 301 ТЗ?”;
2./ „Следва ли съдът да се произнесе с диспозитива на решението си по надлежно извършено оспорване на истинността на документ, ако не се е произнесъл с отделно определение по този въпрос?”;
3./ „Какви указания дава съдът в доклада по чл. 146 ГПК, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания и, в този случай, допуска ли се служебно експертиза?”;
4./ „Длъжен ли е съдът да установи служебно /ex officio/ съдържанието на приложимото чуждо право, относимите към изяснената фактическа обстановка чужди правни норми и как следва да изпълни това свое задължение?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Мполи Мармара Полиуретан Сюнгер Ве М. Ималят Санайи Ве Тиджарет Лимитед Ширкети” (ООД) писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив както по допустимостта на касационното обжалване /в реципрочно изложение/, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за настоящето производство, но без да са били ангажирани доказателства нито за техния размер, нито че такива реално са направени.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, настоящата касационна жалба на „Агропродукт-Пловдив” ЕООД ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция в хипотезата по чл. 294 ГПК тя е следвало да се съобрази с дадените й в отменителното решение на ВКС от 24.VІІ.2017 г. по т. д. № 2800/2015 г. задължителни указания за осигуряване възможност на ищеца да установи доказателствената сила на представения от него заверен препис от договора от 22.ІХ.2010 г., доколкото заверката му е била извършена в Република Турция, като имаща значение за прилагане на предвидените в чл. 183 ГПК последици за процеса, а при евентуално изключване на този препис от доказателствата по делото, то на ищцовото дружество да се даде възможност да докаже съдържанието на договора при предпоставките на чл. 165, ал. 1 ГПК. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи осъдителния иск на турското търговско дружество срещу пловдивския търговец настоящ касатор, въззивният съд е приел, въз основа на информацията, предоставена му по делото като съдебна помощ от Министерство на правосъдието на Република Турция и на основание сключеният между българската и турската държави Договор за правна помощ по граждански и наказателни дела (Обн. ДВ, бр. 20 от 9.ІІІ.1976 г.), че представеният по делото заверен препис от договора от 22.ІХ.2010 г. има характер на официално заверен препис, чието доказателствено значение по делото е „същото като на самия оригинал”, без същевременно да е било надлежно доказано защитното възражение на касатора, че подписът под съдържанието на тази сделка за продавача „Агропродукт-Пловдив” ЕООД не е на представляващия го /към горепосочената меродавна за изхода на спора дата 22.ІХ.2010 г./ г-н Л. К. Ф.. Така, въз основа на съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, Пловдивският апелативен съд е изградил решаващия си правен извод, че: „в отношенията си, свързани с продажбата на животни от ответника на ищеца, страните са прилагали клаузите на договора от 22.ІХ.2010 г.”, а при категоричните данни по делото, че при уговорено количество от 5 000 бр. животни с единична цена 80 евро, реално доставени са били 3 360 глави дребен рогат добитък /овце/, решаването на спора е станало въз основа на разпоредбата на чл. 50,във вр. чл. 51 от Виенската конвенция на ООН за договорите за международна продажба на стоки [CISG], към която Република Турция официално се е присъединила на 7.VІІ.2010 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълсувмателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тъл. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от 4-те правни въпроса, релевирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, не е бил включен в предмета на спора, т.е. всички те са с изцяло хипотетичен характер. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, се явява безпредметно обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка по т. 1 от същия законов текст, на която касаторът се позовава.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 155 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 1-и с-в, от 23.V.2018 г., постановено по т. д. № 437/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2