О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 16.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 253 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на М. Я. М. от [населено място] процесуалния му представител адв. Е. С., против определение № 692 от 19 декември 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 594 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на М. срещу определение № 1191 от 27 юни 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 2092 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, защото установеното с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК правило за двуинстанционен контрол на определенията, постановявани в обезпечителни производства, не следва да се прилага догматично към конкретния случай, тъй като доводите са относими към обичайно развиващ се процес, в който обезпечителната мярка е насочена и засяга имущества на ответника в съответния процес; с акта, допуснал обезпечението, се засягат права, които не принадлежат на ответника по делото, нарушен е разумният и справедлив баланс между защитими ценности, дава се защитна мярка на бъдещ иск, който евентуално би могъл да възникне някога в полза на ищеца по делото; налице е прекомерно формалистичен подход от страна на въззивния съд, който отказал да извърши служебен контрол върху обжалваното определение с аргумента, че частният жалбоподател не е „заинтересована страна”; липсата на ясна уредба и формалистичният подход при тълкуването и прилагането на процесуалните правила лишават частния жалбоподател от правото му на достъп до съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение съставът на касационния съд приел, че определението на апелативния съд е въззивно, а за тези определения е приложим реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, но определенията на съда по обезпечение на иска и за отмяна на обезпечителните мерки имат привременен характер, с тях съдът не се произнася по същество на други производства и те подлежат на двуинстанционно разглеждане; в този смисъл е ТР № 1/2010 г. на ОСГК по тълк.д. № 1/2009 г.; щом е налице произнасяне по частна жалба и не е налице изключението, предвидено в чл. 396, ал. 2 ГПК, определението на въззивния съд не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно въззивният съд е приел в съответствие с разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. последно ГПК, че определението на въззивния апелативен съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е налице допускане на обезпечение от въззивния съд. Това тълкуване е съответно и на възприетото в ТР № 1 от 21 юли 2010 г. по тълк.д. № 1/2010 г. на ОСГТК разрешение за двуинстанционност на разглеждането на определенията по обезпечаване на иска (същото разбиране би следвало да се приложи и към производствата по чл. 402 ГПК) предвид несамостоятелния им и привременен характер. Изложените от частния жалбоподател съображения за догматичност и формалистичен подход не държат сметка за приложимите правила на закона, а защитата на неговите права може да бъде реализирана по друг ред.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 692 от 19 декември 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 594 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: