О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№367
[населено място], 18.04.2013
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на петнадесети април , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1062 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. А. против решение № 1326 / 19.07.2012 год. по гр.д.№ 657 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия , с което е потвърдено решение от 22.11.2011 год. по гр.д.№ 1546 / 2011 год. на СГС, ГО , І – 13 състав . С последното е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ , за заплащане на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди , твърдени като търпими при ексцес на увреждането на лицето, настъпило в причинна връзка с ПТП от 22.07.2008 год., по вина на водача на застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ лек автомобил . Жалбоподателката оспорва правилността на изводите на въззивния съд, че не е налице доказан ексцес на увреждането на здравословното й състояние в причинна връзка с ПТП , а търпимите от извършеното премахване на интрамедуларен пирон на лява бедрена кост болки и страдания са били съобразени и обезщетени , като предвидими , бъдещи търпими неимуществени вреди , с решението за обезщетяването й , постановено по гр.д.№ 3990 / 2008 год. на СГС , ГК, потвърдено с решение по гр.д.№ 203 / 2010 год. на САС, ГК . Твърди се постановяване на въззивното решение в противоречие с материалния закон , при съществено нарушение на процесуалните правила / при наведени съображения относно неправилна преценка доказателствената стойност на представена по делото епикриза ,в качеството на писмено доказателство / и необоснованост . Формулира процесуалноправен въпрос , в обосноваване допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , със следното съдържание : „ Каква е доказателствената стойност на представената по делото епикриза и кои обективирани в същата обстоятелства следва да се приемат за установени и кои не ? „. В останалата му част изложението по чл.280 ал.1 ГПК съдържа анализ на конкретни факти и доказателства по спора , както и на мотивите на въззивното решение .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният съд е приел, че не е налице ексцес по смисъла на т.`0 от ППВС № 4 / 1975 год. , тъй като претърпените от ищцата болки и страдания при премахване на металната остеосинтеза / интрамедуларен пирон / не съставляват непредвидимо , последващо проявило се във времето влошаване на здравословното състояние на ищцата , в причинна връзка с непозволеното увреждане при ПТП от 22.07.2008 год. , а са били планиран етап от лечението й, посочен в заключението на медицинската експертиза и съобразен от съда , постановил първоначалното обезщетение за неимуществени вреди . С решението си въззивният съд не е отрекъл изобщо възможността за допълнително присъждане на обезщетение за неимуществени вреди след първоначалното , формално изхождайки от погрешната квалификация на ищцата като вреди от ексцес , както на търпимите от извършена остеопластика , с оглед „ некроза” на главата на лява тазобедрена става болки и страдания / 1 /, така и на тези от премахването на метална остеосинтеза , като изначално предвидим бъдещ етап от лечението й / 2 / . Въззивният съд и по отношение първите е приел за недоказана „ некрозата „ на главите на тазобедрените стави , а по отношение вторите е приел, че същите са вече обезщетени в производството по гр.д.№ 3990 / 2008 год. на СГС, коментирайки предявяването им с исковата молба, установяването им като сигурни , бъдещи, търпими вреди с приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и съобразени с постановеното решение за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева . Въззивният съд изрично е коментирал епикризата на СХБ „ С. П. „ от 14.06.2010 год., на визираната в което диагноза , включваща „ аваскуларна некроза на лява бедрена глава „ се позовава ищцата и доказателствената стойност на която епикриза е предмет на поставения по реда на чл.280 ал.1 ГПК въпрос , но е кредитирал заключението на СМЕ , която установява, че няма анамнестични, рентгенологични и клинични данни за развитие на такава некроза . Кумулативно съдът е съобразил, че доколкото тази остеопластика е извършена едновременно с интервенцията по премахване на металната остеосинтеза, то ищцата не е доказала търпими в повече от присъщите на последната процедура болки и страдания .
С тези си мотиви , въззивното решение не се явява в противоречие с даденото в т.10 от ППВС № 4 / 1975 год. определение относно понятието „ ексцес „ при увреждането , нито с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 161 / 17.01.2013 год. по т.д. № 1040 / 2011 год. на ВКС, първо търговско отделение, даващо отговор относно съпоставяне хипотезите на чл.51 ал.1 и ал.3 ЗЗД и т.10 от ППВС № 4 / 1975 год., респ. възможността и при липса на ексцес да подлежат на допълнително обезщетяване неимуществени вреди в причинна връзка с деликта – когато не са били съобразени и обезщетени в предходно производство . По същество съдът е приел за недоказана предявената претенция .
Така поставеният въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д. № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС – не съставлява правен , а фактологичен въпрос по преценка доказателствената стойност на конкретно за процеса доказателство , с безспорна характеристика на частен свидетелстващ документ , като не предпоставя еднозначен отговор по приложението на процесуалноправна норма , свързана с оценката му . При това преценката на доказателствената стойност на епикризата в процеса не е обусловила единствено и решаващо изводите на въззивния съд, потвърдил отхвърлителното решение на базата на констатациите на съдебно-медицинската експертиза, неоспорена от ищцата , но и предвид недоказаност на търпимите от остеопластиката , в повече от търпимите при общо проведената – и за премахване на метална остеосинтеза – интервенция , доколкото търпимите болки и страдания от последната е приел съобразена в предходното решение за обезщетяване на страната за претърпени неимуществени вреди , но и доказано търпими за в бъдеще вреди от такава интервенция . Липсата на формулиран релевантен правен въпрос изключва необходимостта , а и възможността от анализ на допълнителния селективен критерий , като формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във всички случаи би било недостатъчно за обосноваването му .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1326 / 19.07.2012 год. по гр.д.№ 657 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :