ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 367
София, 20. април 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 258 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 367/20.10.2017 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 439/2017, с което е отменено решение № 244/11.04.2017 на Хасковския районен съд по гр. д. № 2510/2016, като са определени мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето с бащата.
Недоволна от решението е касаторката М. К. Р., представлявана от адв. М. Р. от Х., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да прецени всички обстоятелства по делото, които имат отношение към интереса на децата (включително възпитателските родителски качества на родител, който препятства контактите на детето с другия родител), по материалноправните въпроси за служебното задължение на съда да следи за интереса на детето при определянето на мерките относно упражняването на родителските права и режима но лични отношения между родител и дете съгласно ППВС № 1/12.11.1974 и може ли съдът да обоснове решението само на някои обстоятелства, а други да игнорира, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречива практика на ВКС, която прилага.
Ответникът по жалбата Т. Т. И., представляван от адв. В. З. от Х., я оспорва, като неоснователна и счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената практиката на ВКС, да следи висшия интерес на детето.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в интерес на малолетното дете В., родено на 01.01.2012 г. е упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, който притежава необходимия родителски капацитет, възпитателски качества, битови условия и материални възможности и е в състояние да отглежда и възпитава детето, тъй като предлага повече устойчиви емоционални семейни отношения, от които детето се нуждае, с подкрепата на неговите родители. Обсъдени са социалните доклади, заключението на съдебно-психологичната експертиза, в които е отразено, че В. заявява желание да живее при баща си, като се чувства несигурно и по-тревожно от обстоятелството, че живее в жилището на „други хора“. Като свидетел в съдебно заседание от въззивната инстанция е разпитан като свидетел психологът Г. С., който заявява, че детето е силно объркано и се чувства много неспокойно в съществуващата конфликтна ситуация и при наличие на два семейни модела за В. е важно да създава устойчиви емоционални връзки, каквито има освен с родителите си и с бабата и дядото по бащина линия, като при споделено родителство такава устойчивост не може да се постигне. Прието е, че майката също притежава необходимите родителски и възпитателски качества, но е отчетено обстоятелството, че тя има друго дете, което е изоставила на грижите на баща му на 3 годишна възраст, прекъснала е емоционалната връзка със сина си и не поддържа контакти с него, освен това много скоро след раздялата си с бащата на В. е започнала нова връзка, която е предизвикала на В. тревожност и безпокойство. Въззивният съд е приел, че е изключително важно за правилното развитие на детето в тази крехка възраст да поддържа непрекъснати и продължителни контакти със своята майка, поради което е определил режим на лични отношения майката да взема детето всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване и задължение да го взема и връща от дома на бащата, всяка четна година през Великденските празници, а всяка нечетна година през Коледните, Новогодишните празници и рождения ден на детето, както и двадесет дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, като месечната издръжка е в размер на 150 лева.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси, макар да обуславят изхода на делото, не са разрешени в противоречие с ППВС № 1/12.11.1974, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, че в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантите, узнали са правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Съдът обсъжда също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. Съобразена е задължителната практика (в т. ч. – ППВС № 1 от 12.11.1974 по гр. д. № 3/1974), мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се вземат при отчитането на всички интереси, но приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Детето има интерес родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието му е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за неговото добро възпитание и изграждане като зряла личност, което е невъзможно да бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител.
Обжалваното решение не противоречи на установената в Решение № 64/20.02.2012 на ВКС, IV ГО по гр.д. № 1398/2011 съдебна практика, съгласно която „предоставяне упражняването на родителските права върху детето е израз на грижата за всестранна защита на неговия интерес. Ефикасността на защитата на детето и на положението му се предпоставя и от тези обстоятелства, свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките относно упражняването на родителските права и задължения, вкл. по повод на определените привременни мерки, по чл. 127, ал. 3 СК. Създаването на пречки от родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права върху детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаване на контактите на детето с последния, са обстоятелства, които имат негативно значение при определяне на родителските качества. Подобно поведение на родителя следва да бъде критично оценено в комплекса от установените по делото факти и обстоятелства, при конкуренцията между родителите относно предоставянето на детето за отглеждане и възпитание, в защита на неговия интерес“, тъй като неизпълнението на постановените привременни мерки е показателно за подценяването на интереса на детето да общува пълноценно с двамата родители. Такъв извод не може да бъде направен, когато неизпълнението е инцидентно и е свързано с преодоляването на объркаността на детето в новите конфликтни отношения между родителите, особено при спор, кой от двамата родители да упражнява родителските права; и макар неправомерно подобно поведение води до успокояване на детето, а не до родителско отчуждение.
При този изход на делото на ответника по касацията Т. Т. И. следва да бъде присъдена сумата 500,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 367/20.10.2017 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 439/2017.
ОСЪЖДА М. К. Р. от Хасково да заплати на Т. Т. И. от Хасково сумата 500,00 лева разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.