O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 21.06.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 406 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 117843 / 21.12.2011 година на дружество ‘К. Ф. А.” Е. С. чрез адв. С. П. -САК срещу въззивно Решение 12.11.2011 година по гр. възз. д. Nо 3769/2008 год. на Софийския градски съд , с което е оставено в сила Решение от 17.04.2006 година по гр.д. Nо 10334/2004 година на РС-София по отхвърления ревандикационен иск.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон- ЗВСОНИ във вр.с чл. 62 З. / отм./ , чл. 202-203 ЗУТ, на съществени процесуални правила при анализ на доказателствата по съединения иск по чл. 26 ал.1 ЗЗД и е необосновано , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване , съгласно приложеното изложениe /л. 8-11/ се обосновава с тезата , че „въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен и процесуалнопрaвен въпрос, който е: 1./ решен в противоречие с практиката на ВКС, 2./решаван противоречиво от съдилищата и 3./ от значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на прaвото “. Допълнително се излага и поддържа, че „неправилността на въззивното решение поради нарушение на материалния закон се изразява в противоречие на обжалваното решение с материално-правните норми на ЗВСОНИ и посочените благоустройствени закони- З./ отм./, чл. 202-203 ЗУТ, Наредба Nо 3 Поддържа се , че „същественото нарушение на съдопроизводствените правила се изразява в прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба” в противоречие на материално-правните норми по време и с практиката на ВКС- Решение Nо 688 от 26.11.1996 година по гр.д. Nо 714/1996 г. на ВС-IV отд., а необосноваността – се изразява в непълнота и необсъждане на доказателствата, доводите и аргументите на страната като въззивник.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- [фирма] с който се оспорва допускането на касационното обжалване поради липса на изведен материално-правен или процесуален въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, претендират се разноски по делото. С отговорът срещу подадената касационна жалба ответника по касация [фирма] и [фирма], чрез адв.В.Х. –САК поддържат доводи за недопускане на касационното обжалване , тъй като основанията по чл. 280 ал.1 ГПК за общо изброени, без да се съдържа нито един конкретен въпрос , съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за данъчната оценката на имота , настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основанията , визирани в закона за допускане на касационното обжалване на някое от посочените основание по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Въпреки дадените задължителни разяснения с ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , защитата на касатора не формулира и не сочи конкретен правен въпрос, разрешен, в рамките на спорния предмет по иска за собственост, било в противоречие със задължителна или незадължителна съдебна практика на ВКС или съдилищата.Изложените доводи , че „неправилността на въззивното решение поради нарушение на материалния закон се изразява в противоречие на обжалваното решение с материално-правните норми на ЗВСОНИ и посочените благоустройствени закони- З./ отм./, чл. 202-203 ЗУТ, Наредба Nо 3 или че „същественото нарушение на съдопроизводствените правила се изразява в прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба” в противоречие на материално-правните норми по време и с практиката на ВКС- Решение Nо 688 от 26.11.1996 година по гр.д. Nо 714/1996 г. на ВС-IV отд., не могат да бъдат квалифицирани като изведени правни проблеми/ въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК/ , тъй като същите по естеството си съставляват повторение на развитите в самата касационна жалба основания за материално-правна или процесуално правна / заедно с довода за необоснованост / незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Както многократно ВКС е изтъквал в определенията си по чл. 288 ГПК в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК следва да се формулира онзи правен въпрос, предопределил изхода на спора като правен проблем ,който не е съобразен със задължителна или незадължителна съдебна практика. Произнасянето по доводите на касатора за допуснати нарушения на материален закон или на процесуални правила при постановяване на въззивното решение, съгласно чл. 291 ГПК следва произнасяне на общи мотивите на съда как точно се прилага конкретното правило, в рамката на допуснатото касационното обжалване . Липсата на изведен общ правен въпрос , който да послужи като основа за селекция на касационната жалба , изключва възможността за допускане на касационното обжалване, тъй като няма обективна база за преценка в контекста на основанията по чл. 280 ал.1 т.1 -3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 117843/ 21.12.2011 година на дружество ‘К. Ф. А.” Е. С., заявена чрез адв. С. П. -САК срещу въззивно Решение 12.11.2011 година по гр. възз. д. Nо 3769/2008 год. на Софийския градски съд , с което е оставено в сила Решение от 17.04.2006 година по гр.д. Nо 10334/2004 година на РС-София по отхвърления ревандикационен иск.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :