О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
[населено място], 22.05.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2566/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя И. Р. и адв. Н. Б. – АК – Р. срещу решение № 109 от 24.04.2014г., постановено по в.т.дело № 31/2014г. на Великотърновския апелативен съд. Искането е за отмяна на решението като неправилно, поради допуснати нарушения, съставляващи
касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Жалбоподателят в изложението си към касационната жалба формулира следните правни въпроси, от значение за изхода на спора : 1. Налице ли са трайни подобрения в процесния имот, като се има предвид заключението на вещото лице и наличието на издаден нот.акт, с който ответникът се е снабдил и същият този нот.акт не играе ли ролята на извънсъдебно признание за неизгоден за страната факт. 2. Доказателството, представено в производство по обезпечаване на бъдещ иск от страна на бъдещия ответник не следва ли да бъде третирано като ново обстоятелство или нововъзникнало такова.
Ответникът по жалбата [фирма], със седалище в [населено място], чрез пълномощника адв. Н. С. поддържа становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на направените за изготвения отговор разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Съдът е сезиран с иск по чл.59 ЗЗД от ищеца [фирма] срещу ответника [фирма] за заплащане на извършени подобрения в имота собственост на ответното дружество по време, когато е бил наемател на имота. Русенският окръжен съд е отхвърлил обективно съединените искове по чл.59 и чл.86 ЗЗД, като неоснователни.
С обжалваното решение е потвърдено решението на окръжния съд. Апелативната инстанция е приела, че с приемателно-предавателен протокол от 30.09.2010г. наемателят – дружеството ищец е предало наетия по договор за наем от 21.01.2003г. имот на наемодателя – ответник, от когато се счита, че договорът за наем е прекратен. В протокола е отбелязано, че на терена е останала изградена постройка от 18 кв.м. Съдът е обсъдил разменената кореспонденция между двете дружества, в която наемодателят е настоявал наемателя да освободи терена от извършените от него подобрения и да предаде терена, в състоянието в което е бил отдаден под наем на наемателя, както и за задълженията на ищеца като наемател за неизплатени наемни вноски. Обсъдени са издадените от компетентните административни органи разрешения за строеж на името на дружеството наемодател през 2002г., все във връзка с използването на терена за газ станция от наемателя. За да потвърди изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, ВтАС се е позовал на т.11 на договора за наем, че наемателя ще извърши за своя сметка всички необходими действия по проектирането и изграждането на модулна газ станция, на търговски обект, както и на чл.5 от договора, съгласно който при прекратяване, разваляне или изтичане на срока на договора наемателят се задължава да предаде на наемодателя терена в състоянието в което е нает чрез премахване на изградената инфраструктура. На второ място съдът се е позовал на издадените строителни разрешения на основание чл.56 ЗУТ за изграждане на преместваеми обекти. Съдът не е възприел заключението на техническата експертиза за вида на подобренията като трайно прикрепени към земята, като се е позовал на разпоредби на ЗУТ и правото си на самостоятелна преценка на заключението на експертизата. Също така е изложел съображения, че по делото не са събрани доказателства, въз основа на които да се направи несъмнен извод, че именно ищецът е изградил оградата, поставил е нови тротоарни плочи, улична настилка и както и за средствата, които са вложени от наемателя за направата им. Съдът е отказал да обсъди представения с въззивната жалба нот.акт, по съображения, че не е приет като доказателство, поради несвоевременното му представяне по делото.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Поставените от касатора два въпроса не обосновават общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на въззивното решение до касационен контрол. Действително, в съобразителната част на мотивите решаващият съд е обсъждал вида на подобренията дали са трайно прикрепени към земята или могат да бъдат демонтирани, но с оглед на останалите изложени от съда доводи, които са мотивирали извода му за неоснователност на иска по чл.59 ЗЗД, този въпрос не е обуславящ изхода на делото сам по себе си. С определение от 5.02.2014г. ВтАС е отказал да приеме като доказателство препис от нот.акт № 198 том ІІІ нот.дело №504/2012г., тъй като същият е бил известен на въззивника – ищец от образуваното дело по обезпечение на бъдещ иск и това негово право е преклудирано още пред първоинстанционния съд, т.е. съдът не може да обсъжда документ, след като не е приет за доказателство по делото. Наведените от касаторите останали доводи в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК представляват оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които могат да бъдат разгледани в производството по чл. 290 ГПК в случай, че решението бъде допуснато до касационно обжалване, а не в настоящото производство по чл.288 ГПК. Доколкото посочването на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато. Касационното обжалване не следва да се допуска и поради обстоятелството, че касаторът не е посочил допълнителните основания по т.1, т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода на делото/ т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК. Независимо от изхода на касационното обжалване на ответника по касация не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства да са направени такива, каквото е изискването на чл.78, т.3 ГПК и т.1 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109/ 24.04. 2014г., постановено по в.т.дело № 31/2014г. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: