6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр.София , 27,04,2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№3012/15г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №186 от 18.06.2015г. по в.т.д.№143/15г. на Апелативен съд Варна ТО,с което е отменено частично решение №1172/05.12.14г. по т.д.№1312/14г. на Окръжен съд Варна и е отхвърлен предявеният от дружеството срещу [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата 48 515,21 лв.,представляваща дължим остатък от цена за изкупуване на електрическа енергия по десет фактури от №[ЕГН]/27.09.2012г. до [ЕГН]/30.06.2013г.,ведно със законната лихва и е потвърдено решението на ВОС в останалата му част , с която е отхвърлен иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 6497,40 лв.
В касационната жалба се твърди нищожност на решението,поради неразбираемост на мотивите му, неправилност,поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В подкрепа на направеното от него оспорване на изводите на съда по приложение на материалното право касаторът излага съображения,че правоотношението между страните не зависи свободно от тяхната воля,а се регулира от държавен орган -ДКЕВР,като цената за достъп е дължима и се заплаща само доколкото е налице влязло в сила решение на същия,с което се определя нейния размер.Счита за неприложими към исковия период /септември 2012г. – юли 2013г./ цитираните от въззивната инстанция решения на ДКЕВР №Ц-6/13.03.2014г. и №КМ-1/13.03.2014г. ,тъй като същите не са влезли в сила,след настъпване на стабилитета им ще представляват ново основание за начисляване на цена за достъп в бъдеще,а няма да преуреждат отношенията за минал период. Във връзка с твърденията си за допуснати от съда нарушения на процесуалния закон касаторът сочи липса на мотиви в решението и наличие на предубеденост в полза на въззивника по делото с оглед несъобразяване с посочената му от касатора съдебна практика без да бъдат изложени съответни мотиви за това. Поради подробно изложени в касационната жалба в този смисъл съображения,касаторът иска отмяна на незаконосъобразното въззивно решение и уважаване на предявените от него искове.
Ответникът по касация [фирма] е оспорил допустимостта и основателността на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,което я прави допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на решението си,за да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел,че страните са обвързани от облигационен договор за достъп на производителя на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници до електроразпределителната мрежа на оператора,който договор е за услуги,като подвид на договора за изработка и поради това – възмезден.Изложил е съображения,основани на нормативната уредба /Закона за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия/,въз основа на които е заключил,че задължението на производителя да плати цена за достъп е елемент от съдържанието на договора,като само нейният размер подлежи на регулиране от административния орган /ДКЕВР/. Приел е , че договорът няма формален характер,поради което, въпреки липсата на изричен писмен договор между страните,е намерил,че касаторът /производител на електрическа енергия и ищец в първоинстанционното производство/ се е задължил с подписването на споразумителни протоколи с ответника да плати на последния цена за достъп,като така възникналото правоотношение между страните не е прекратено.Поради това е отказал да се съгласи с тезата на ищеца,че основание за плащането на цената за достъп е решението на ДКЕВР №Ц-33/14.09.2012г. и неговата отмяна е заличила с обратна сила това основание.Приемайки,че с решението на ДКЕВР се определя само пределна цена за услугата,съдът е посочил,че въпросът дали заплатената вече цена за достъп е довела до неоснователно разместване на блага и за кого /предвид отмяната на решението от ВАС/,би могъл да се реши едва след вземане на ново решение от административния орган за окончателна цена и след предприемане на предвидените в чл.32 ал.4 от ЗЕ компенсаторни мерки,които са израз на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване и на специално предвидения в чл.301 от АПК за обезщетяване за вредите,причинени в резултат на предварителното изпълнение на отменен впоследствие административен акт. В тази връзка е съобразил съществуването в правния мир на решения на ДКЕВР №Ц-6/13.03.2014г. и №КМ-1/13.03.2014г.,невлезли в сила към момента,като е приел,че стабилизирането им като индивидуални административни актове ще представлява нов факт,който не би бил преклудиран от силата на пресъдено нещо на решението по настоящия спор.По тези съображения и предвид крайния извод за дължимост на вземанията на ответната страна за цена за достъп,Варненски апелативен съд е приел,че извършените прехвърляния на вземания /от [фирма] на ответника/ и прихващания на насрещни задължения са произвели целеното правно действие,погасявайки претендираните от ищеца вземания.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поставил шест материално- правни въпроса:
1. Кое е основанието за заплащане цената за достъп от В.- производителите на електроразпределителните дружества – договорът за достъп,сключен между тях или решението на К.,с което се определя цената за достъп?;
2.Отмяната на Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР от Върховния административен съд,с което са определени временни цени за достъп, довела ли е до отпадане с обратна сила на основанието,на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп?;
3.В случай,че основанието е отпаднало с обратна сила поради отмяната на решението на ДКЕВР подлежат ли на връщане от електроразпределителните дружества получените от производителите на електроенергия от В. цени за достъп за периода от издаването на решението до отмяната му,въпреки неговата предварителна изпълняемост?;
4. Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР представлява ли основание за заплащане цена за достъп и отмяната му заличава ли с обратна сила основанието,на което е възникнало задължението за заплащането й?;
5.Определената с Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР цена за достъп пределна ли е или е точно определена и страните по договора за достъп до електроразпределителната мрежа не могат да се отклоняват от определения от ДКЕВР размер?;
6.Следва ли да се приеме,че след като електроразпределителното дружество е предоставяло достъп до мрежата си на В.-производителя, последният дължи цена дори такава да не е определена от ДКЕВР?
Първият от тези въпроси е формулиран непрецизно,доколкото еднозначен отговор на така поставен въпрос не би могъл да бъде даден. Източниците на облигационни правоотношения са с договорен или извъндоговорен характер.Ако по законодателен път е предвидено изискване за решение на административен /държавен регулаторен/ орган,последното би могло да бъде само елемент от фактическия състав на договорното правоотношение,но не и само по себе си да породи гражданско-правни последици. Така формулиран, въпросът няма характер на правен по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Четвъртият въпрос представлява обобщение и повторение на първия и втория,поради което мотивите на състава по неговата допустимост и относимост в производството се съдържат в съответстващата на тях част от определението.
Петият и шестият въпроси , макар да са свързани с изложени от въззивния съд съображения за характера на определената в решението на ДКЕВР цена за достъп /като пределна такава с оглед регулаторните функции на комисията като държавен орган/, не биха могли да се квалифицират като правни по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. т.1 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,тъй като не касаят решаващи изводи на съда. Отговорът им не би довел до релевантни за спора изводи,които биха обусловили промяна на крайния резултат, доколкото липсват наведени в спора доводи за приложимост на определяеми по друг начин цени за достъп,различни от определените с решението на ДКЕВР. Наред с това не се констатират обстоятелства за приложимост на сочените допълнителни критерии на чл.280 ал.1 т.т.2 и 3 от ГПК.Цитираните от касатора влезли в сила съдебни решения на варненски и пловдивски съдилища не съдържат релевантни за въпросите изводи,които да са в противоречие с решаващ извод на АС Варна в обжалваното решение. Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”. В случая твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика,нуждаеща се от промяна по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение не са направени.
Вторият и третият поставени от касатора материално-правни въпроси осъществяват общия критерий на чл.280 ал.1 от ГПК вр. т.1 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Отхвърлянето на предявения от него иск е обусловено от извода на въззивния съд за неоснователност на тезата му, че отмяната на Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР е заличила с обратна сила основанието на задължението за плащане на цена за достъп и поради това извършеното насрещно прихващане на същите от задълженията на противната страна за цена за изкупуване на електроенергията не е произвело право действие.Във връзка с това касаторът е навел твърдения,че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с ТР №17/1959г., ТР №50/30.12.1985г. и определения на ВКС. Последните не са задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,а сочените тълкувателни решения са неотносими към настоящата хипотеза. Следователно не се констатира наличието на допълнителния селективен критерий на т.1 на чл.280 ал.1 от ГПК. Във връзка със същия въпрос се сочат обстоятелства за наличие на останалите критерии по т.2 и т.3 на същия член – съществуваща противоречива практика на съдилищата,както и,че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.Представят се влезли в сила решения №1169/19.03.2014г. по гр.д.№17290/13г. на Пловдивски районен съд, решение от 30.07.2014г. по гр.д.№3473/14г. на Пловдивски районен съд,с които предявени аналогични искове по чл.79 от ЗЗД вр. чл.327 от ТЗ са уважени с противоположно разрешение на тези въпроси,като е прието,че с отмяната на решението на ДКЕВР правните последици от него са отпаднали с обратна сила и поради това прихващането с насрещни вземания не е произвело действие.
При служебна проверка настоящият състав констатира наличие на междувременно постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС №212/23.12.2015г. по т.д.№2956/14г. на ВКС ТК Първо ТО, №155/11.01.2016г. по т.д.№2611/14г. и №157/11.01.2016г. по т.д.№3018/2014г. на ВКС ТК Второ ТО ,в които посоченият по-горе под т.2 правен въпрос е получил разрешение с обвързващ характер,което прави неприложими останалите основания за допускане по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК.
Тъй като решението на Варненски апелативен съд е постановено при противоречие с тази задължителна практика настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия,Първо отделение намира,че са налице основания за допускането му до касационно обжалване във връзка с разрешаването на правните въпроси,формулирани по-горе в т.2 и т.3, при хипотезата на т.1 на чл.280 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №186 от 18.06.2015г. по в.т.д.№143/15г. на Апелативен съд Варна ТО.
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1100,25 лв.,като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.