О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№367
гр. София, 27.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 524 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение /без номер и дата/ по гр.д. № 1606/2017г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 2047 от 19.05.2017г. по гр.д.№ 11232/2016г. на Варненски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Т. М. Н. против [община] иск за установяване, че общината не е собственик на поземлен иот с идентификатор № 10135.2526.514 по кадастралната карта на [населено място], в[жк], местн. “Св. Н.”, с площ 614 кв.м.
Касационната жалба е подадена от ищцата Т. Н. чрез пълномощника адв. Л.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решението е очевидно неправилно и явно необосновано, тъй като изводите на съда по фактите са в грубо несъответствие с установените по делото обстоятелства, поради нарушения на логически и опитни правила. По делото няма данни имотът да е включван в блок на ТКЗС, да е обобществяван, както и да е заявяван за възстановяване от друг собственик, да е бил държавна или общинска собственост. Ответникът се е позовал единствено на акт за частна общинска собственост, съставен 2014г., а такъв акт няма правопораждащо действие. Позоваването на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ е необосновано; прието е за безспорно, че ищцата е във владение на имота от 1993г., което е необезпокоявано и непрекъснато. На последно място се изтъква противоречие с Решение № 109 от 25.05.2016г. по гр.д № 356/2016г. на I г.о.
Ответникът [община] в писмения си отговор счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърденията на ищцата, че е собственик на поземления имот по давност, чрез присъединяване владението на наследодателката Ж. Й., осъществявано от 1969г. до 1993г., когато й го предала, от който момент ищцата сама упражнява владение. Твърди, че [община] е съставила през 2014г. акт за частна общинска собственост и е вписана като собственик на имота в кадастралната карта и регистри.
Ответникът счита, че е собственик на основание чл.2, ал.1, т. 2 ЗОС, като се позовава на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, съгласно който земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.
Установено е, че ищцата е наследник на Ж. Й. Н., починала на 13.05.2012г. Във връзка с предприети действия по заверка на молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка е издадено удостоверение, че ПИ с идентификатор № 10135.2526.514 по КККР на [населено място], респ. ПИ 514 от ПНИ, е в територия по §4, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е в строителните граници на местн. “Св. Н.“, за която има одобрен план на новообразуваните имоти, като имотът е записан на Ж. Н. и попада в границите на имот № 283 по плана на старите имотни граници.
С акт за частна общинска собственост № 7968/24.09.2004г. ПИ 514 е актуван на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОбС. През 2015г. с изменение на кадастралната карта е заличена като собственик Ж. Н. и е вписана [община].
Приетата техническа експертиза установява че по кадастралния план от 1956г. спорният имот попада в терен с площ 5039 кв.м., записан в разписната книга на П. П.; по кадастралния план от 1977г. имотът е с № 825, с площ 684 кв.м. и няма отразен собственик; по плана на старите имотни граници от 2004г. за собственик на имота, като част от по-голям имот с № 283, е записана Т. Д. П.; а по П. от 2004г. ПИ 514 е записан като собственост на Ж. Н. – без посочено основание за собственост; същото записване е направено и при първоначалното одобряване на кадастралната карта през 2008г. До 2000г. местн. “Св. Н.“ има статут на змеделска земя, а след 2000г. е територия с околовръстен полигон, т.е. урбанизирана територия.
Прието е за безспорно, че от 1993г. ищцата упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене.
Въззивният съд е приел, че според нормата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ представляват общинска собственост земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове и не са изкупени от ползватели по §4 ПЗР ЗСПЗЗ; частна хипотеза на тази норма е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост относно земите по чл.25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Наред с това съдът е посочил, че в обхвата на реституционния закон не се включват земеделски земи, които не са били обобществявани/отнемани и които са останали собственост на физически лица в реалните им граници..
Конкретно относно спорният имот съдът е приел, че преди колективизацията е бил предназначен за земеделско ползване, такъв е бил и към влизане в сила на ЗСПЗЗ. При това положение той подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, без значение, че няма данни да е бил включен в ТКЗС. За имота обаче не са подавани заявления за възстановяване на собствеността. Поради това е налице хипотезата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Имотът е общинска собственост и за него е приложим въведения с §1 ДР ЗД ЗС мораториум, съгласно който за периода 01.06.2006 – 31.12.2022г. давността спира да тече. При това положение дори да се приеме, че за твърдяния период ищцата е упражнявала владение, присъединявайки и владението на свота праводателка от 1969г. до настоящия момент, то изтеклата до 21.11.1997год. придобивна давност не се зачита и започва да тече от деня на влизането на ч.5, ал.2 ЗВСОНИ – 22.11.1997 год. От тази дата до въведеният на 01.06.2006 год. мораториум, предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок не е изтекъл. По тези съображения искът е отхвърлен.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице .
Въпросът, определящ изхода на спора, уточнен и конкретизиран от съда, се отнася до възможността да бъде придобит по давност частен земеделски имот, който няма данни да е отнеман фактически или юридически, владян е в реални граници, не е заявен за възстановяване, а понастоящем попада в урбанизирана територия; както и за приложението на чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ спрямо такъв имот и на въведения мораториум върху течението на давностния срок, считано от 01.06.2006г. По този въпрос е налице противоречие с практиката на ВКС, посочена в изложението, а именно Решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г. на І г.о. В него се приема, че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Щом тези земи не подлежат на възстановяване, те не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ – в него влизат само незаявените в срок земи. Целта на ЗСПЗЗ е да възстанови правото на собственост, а не да отнема собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията.
При горните изводи следва да се допусне касационен контрол на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение, без номер и дата, постановено по гр.д. № 1606/2017г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Т. М. Н.. УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 133/сто тридесет и три/ лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: