О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
Гр.София, 28.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 745/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба срещу Определение № 4189/21.12.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д.№ 3523/2017 г. на ТО, 3 състав с което е отменено определение на СГС, VІ ТО, 1 състав, постановено на 17 май 2017 г. по т.д.№ 3569/2016 г., за оставяне без уважение молба на [фирма], в несъстоятелност, представлявана от синдиците А. Д. и К. М., за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и вместо него е постановено допълване на решение № 333/16.02.2017 г. на СГС по т.д.№ 3569/2016 г. в частта за разноските на основание чл.248 ГПК във вр.чл.31 ал.3 З., като Р. А. Г. е осъден да заплати на [фирма], в несъстоятелност, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. В жалбата на Р. Г. се поддържа, че определението на САС е неправилно по съображения за недопустимост на упълномощаването на юрисконсулт от синдика в производството по чл.68 ал.1 З., което не е исково по своите характеристики. Претендира се отмяна на въззивното определение. В изложение по чл.284 ал.3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
[фирма], в несъстоятелност, не е взела становище по частната жалба в срока за отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Касационната частна жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което е отказано изменение на решение по чл.68 З.. Нередовностите й са отстранени и същата се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че синдиците, представляващи банката-длъжник в производството по чл.68 ал.1 З., са упълномощили юрисконсулт съвместно да ги представлява по делото съобразно предвидената в чл.31 ал. 3 З. възможност. С оглед изхода на спора възразилият кредитор срещу неприемане на вземанията му в размер на 24 310,80 лв., чието възражение е отхвърлено, е осъден да заплати 300 лв. юрисконсултско възнаграждение с определение по чл.248 ГПК във вр.чл.78 ал.3 и чл.78 ал.8 ГПК.
С оглед съдържанието на мотивите на обжалваното определение формулираният в изложението процесуалноправен въпрос относно страните в производството по чл.68 З. не е обусловил изхода на спора по делото. Въпросът по т.1 е хипотетично зададен – за случай, в който синдикът участва в самостоятелно качество на орган на несъстоятелността, а не като представляващ обявената в несъстоятелност банка-длъжник. Този въпрос не е обсъждан от въззивния съд, който е приел, че синдиците не участват в производството по чл.68 З. в лично качество, а като законен представител на банката-длъжник.
От значение за изхода на делото е вторият изведен от жалбоподателя въпрос – Приложима ли е разпоредбата на чл. 31 ал. 3 З. по отношение на съдебни производства, свързани с установяване размера на вземанията на кредиторите на банката в несъстоятелност.
Обжалваното определение се основава на приложението на цитираната правна норма, но не е налице соченото допълнително селективно основание по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл.31 ал. 3 З. не е непълна, нито неясна или противоречива, поради което не се нуждае от тълкуване и формулираният правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и не би допринесъл за развитието на правото.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява наличието на предпоставки за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о., на основание чл.274 ал.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 4189/21.12.2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, постановено по ч.гр.д.№ 3523/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: