О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 05.11. 2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1135/2018г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. К. от [населено място] срещу решение № 2634 от 14.12.2017 г. по в. гр. д. № 5269/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение № 6591 от 08.08.2016 г., поправено с решение № 7426 от 10.10.2016 г., постановени по гр. д. № 20583/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав, предявените от касаторката срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, [населено място] искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) са отхвърлени съответно: искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.11.2014 г., е отхвърлен за разликата над 49 000 лв. до пълния предявен размер 100 000 лв., а искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 3 918.60 лв. до пълния предявен размер 5 598 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Изразено е несъгласие с извода на съда, че поради непоставен предпазен колан пострадалата ищца е допринесла за всички получени травми. Според нея, в нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил част от релевантните в тази насока факти и по-конкретно – не е взел предвид становищата на вещите лица д-р Х. М. и инж. А. А. от изслушаната във въззивното производство комплексна експертиза, че непоставянето на предпазен колан е ирелевантно за част от получените травматични увреждания, а именно – за фрактурата на 8-ми гръден прешлен и за разкъсно-контузната рана в теменно-тилната област на главата. Освен това, касаторката счита, че дори да се приеме неделимост на преживените болки и страдания и съответно невъзможност да се присъжда обезщетение за всяко увреждане поотделно, липсата на съпричиняване за някои от травмите следва да бъде съобразена при определяне на общия процент на съпричиняване, като същият бъде определен в минимален размер. В касационната жалба са изложени подробни съображения и срещу приетия от въззивната инстанция размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди с твърдението, че същото е занижено, тъй като не са отчетени в достатъчна степен относимите за случая обстоятелства.
Като обосноваващи допускането на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди поотделно и в съвкупност целия събран по делото доказателствен материал; 2. Достатъчно ли е, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, да се докаже единствено обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил и не е ползвал предпазен колан или намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан; 3. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 4. Следва ли съдът, при определяне на справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените; 5. Дали в случаите, в които пострадалото лице има повече от едно увреждания вследствие на ПТП, но само по отношение на едно от нараняванията е доказано наличието на съпричиняване, това следва да се вземе предвид, като се определят отделни обезщетения за всяко едно от уврежданията и само по отношение на това, за което е налице принос, да се приспадне определеният процент съпричиняване, или в тези случаи горното обстоятелство следва да се вземе предвид, като се определи по-нисък процент на принос (ако се приеме, че неимуществените вреди са неделими и не може да се определя отделен размер за всяко едно от уврежданията)”.
По отношение на първите четири въпроса се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване съответно на: решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г. о., решение № 166 от 03.08.2011 г. по гр. д. № 1065/2010 г. на ІІІ г. о. и решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр. д. № 677/2001 г. на І г. о. (за първия въпрос); решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ІІ т. о. и решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ІІ т. о. (за втория въпрос); Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС, решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ІІ т. о. и решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на І т. о. (за третия въпрос); решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ІІ т. о., решение № 66 от 03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ІІ т. о. и решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о. (за четвъртия въпрос).
По отношение на последния въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид липсата на формирана задължителна съдебна практика.
Освен това е направено искане за допускане на касационното обжалване и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт.
Ответникът по касация – „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата, по съображения в писмен отговор от 28.03.2018 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е процесуално допустима само в частта, касаеща иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като този иск е с цена над определения в чл. 280, ал. 2 ГПК лимит за търговските дела – 20 000 лв. В останалата част, по отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, чиято цена е 5 598 лв., т. е. под посочения в закона минимален размер, жалбата е недопустима.
По касационната жалба в допустимата й част:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за осъществени всички предпоставки по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за ангажиране отговорността на ответния застраховател за обезщетяване на вредите, получени от ищцата в резултат от процесното пътно-транспортно произшествие. От заключенията на изслушаните по делото медицински експертизи за доказани са приети следните травми: разкъсно-контузна (скалпова) рана в челната област на главата, мозъчно сътресение, травматична нестабилна фрактура на 8-ми гръден прешлен без увреждане на гръбначния мозък, охлузване и рана на носа, разкъсно-контузна рана в теменната и тилната област на главата.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да присъди на ищцата по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат от пътно-транспортно произшествие от 13.11.2014 г., въззивният съд е приел за основателно направеното от ответника-застраховател възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колани, което представлява нарушение на чл. 137а ЗДвП. На база заключенията на медицинската експертиза и на допуснатата във въззивното производство комплексна медико-автотехническа експертиза, в т. ч. и обясненията на вещите лица в съдебно заседание, решаващият състав е направил извод, че непоставянето на обезопасителен колан се е отразило на тежестта на получената от ищцата травма на гръбначния стълб и е предопределило получаването на голямата скалпова рана, както и на другите по-малки и леки наранявания в областта на носа и брадичката. Поради това е преценил, че приносът на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат е в размер на 30%.
При определяне обема на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се във физически и емоционални болки и страдания, въззивният съд е взел предвид възрастта на ищцата; вида, броя и характера на получените от нея травми; продължителността на периода, в който болките са били интензивни; продължителността на общия възстановителен период; наличието на усложнения и загрозяващи белези, а така също и конкретните обществено-икономически условия в страната и лимитите на застрахователно покритие към датата на пътно-транспортното произшествие. С оглед на тези обстоятелства, решаващият състав е счел, че справедливо обезщетение в случая би била сумата 70 000 лв., а не определената от първата инстанция сума 100 000 лв. Поради това, отчитайки приетия от него процент на съпричиняване, е приел, че искът е основателен за сумата 49 000 лв., като след частична отмяна на обжалвания акт е отхвърлил същия за разликата до пълния предявен размер 100 000 лв.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на първите два въпроса не може да се счете за осъществено общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – въпросите да са обусловили изхода на конкретното дело в смисъла, вложен в това понятие в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Тези въпроси съдържат оценката на касаторката, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност целия събран по делото доказателствен материал и че е приел съпричиняване на вредоносния резултат единствено поради факта на непоставен предпазен колан, което становище не съответства на изложените в решението мотиви. Въззивният съд е формирал извода си, че с непоставянето на предпазен колан пострадалата ищца е допринесла за получените от нея телесни увреждания въз основа на заключенията на изслушаните по делото експертизи, които изчерпват събраните по делото и относими към този въпрос доказателства. Следователно, съдът не е обосновал решението си само на избрани от него доказателства, каквото неоснователно твърдение се съдържа в първия въпрос. Освен това, с оглед на експертните заключения, включително и обясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание, решаващият състав е приел, че непоставянето на обезопасителен колан се е отразило на тежестта на получената от ищцата травма на гръбначния стълб и е предопределило получаването на останалите по-леки травми, т. е. приел е за доказана причинната връзка между непоставянето на колана и настъпването, респ. тежестта на вредите. Що се отнася до обосноваността на този извод, това е въпрос, който касае правилността на обжалваното решение и поради това не може да бъде основание за допускане на касационния контрол.
Предвид липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде обсъждано наличието на поддържаното за първите два въпроса основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Независимо, че имат характер на обусловили изхода на делото, въпросите, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД (трети и четвърти въпрос) също не могат да обосноват допускане на касационното ожалване, тъй като не е налице твърдяното от касаторката противоречие с практиката (задължителна и казуална). При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в съответствие с указанията, дадени в т. ІІ на ППВС № 4/68 г., съдът е взел предвид всички специфични за случая обстоятелства, имащи значение за обема на вредите, като същевременно е съобразил също формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, според която обезщетението по чл. 52 ЗЗД следва да е адекватно и на икономическите условия в страната и на действащите към момента на настъпването на вредите лимити на застрахователно покритие.
Задължителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК не е осъществена и по отношение на последния поставен въпрос. Определянето на съпричиняването в размер, общ за всички получени от ищцата травми, а не поотделно за всяка от тях, произтича от спецификата на конкретния случай. Доколкото предявената претенция е за заплащане на едно общо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени за всички телесни увреждания, а не на отделни обезщетения за всяко от тях, съдът е приел общ процент на съпричиняването, като обаче при определянето на неговия размер е отчел различното отражение на непоставянето на предпазен колан за всяка от травмите. Що се отнася до така определения размер на съпричиняването, правилността на направения в тази насока извод на въззивния съд е въпрос, който би могъл да бъде обсъждан само при разглеждане на касационната жалба по същество, но не е основание за допускането й до разглеждане.
На последно място, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност н въззивното решение. Очевидно неправилно би било съдебното определение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, касаторката не е аргументирала поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, а е отъждествила твърдяната от нея очевидна неправилност с неправилността на въззивното решение по изложените в касационната жалба оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост. Поради това и доколкото настоящият състав не констатира служебно очевидна неправилност на постановеното от Софийски апелативен съд решение, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на посоченото основание.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът дължи на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2634 от 14.12.2017 г. по в. гр. д. № 5269/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, касаеща иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Г. Г. К. от [населено място] касационна жалба срещу решение № 2634 от 14.12.2017 г. по в. гр. д. № 5269/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, касаеща иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА Г. Г. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 (сто) лева.
В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчване на препис на страните. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: