О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
гр. София 12.04.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 19 март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 201 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца К. Д. Д. срещу решение на Б. окръжен съд № 425/12.10.2009 г. по гр.дело № 396/2009 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 5304/07.11.2008 г. по гр.дело № 638/2003 г. на Б. районен съд, поправено с решение за поправка на ЯФГ от 18.12.2008 г. в частта му, с която е постановено извършване на съдебна делба по отношение на делбения имот –първи и втори жилищен етаж на основната триетажна сграда, построена в имот пл. № 5500, УПИ III в кв.159 по плана на гр. Б., ведно с прилежащите 6 бр. зимнични помещения и прилежащите 6 бр. тавански помещения, находящи се в същата сграда, чрез изнасяне на публична продан и в частта му, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възлагане в реален дял в хипотезата на чл.288, ал.3 от ГПК на отделни помещения, съгласно архитектурния план на жилищната сграда: от втория етаж – спалня с размери 15.20 кв.м., дневна с размери 19.07 кв.м., спалня с размери 15 кв.м., находяща се откъм страната на пристройката, а от мазета възлагане в реален дял на мазето от югоизточната част с размери 16.84 кв.м. и таванско помещение. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се произнесъл по правния въпрос относно възлагане в реален дял на част от делбения имот – стая или други помещения с цел увеличаване размера на собствения на жалбоподателя имот, находящ се в съседство с процесния, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят е поставил и процесуалноправния въпрос за разпределението на доказателствената тежест по чл.127 от ГПК/отм./, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Цитирано е решение № 53/03.02.97 г. по гр.дело № 1039/96 г. на ВКС I г.о.
Подадена е и касационна жалба от ответника О. Д. Д. срещу решението на Б. окръжен съд № 425/12.10.2009 г. по гр.дело № 396/2009 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 5304/07.11.2008 г. по гр.дело № 638/2003 г. на Б. районен съд, поправено с решение за поправка на ЯФГ от 18.12.2008 г. в частта му, с която е постановено извършване на съдебна делба по отношение на делбения имот –първи и втори жилищен етаж на основната триетажна сграда, построена в имот пл. № 5500, УПИ III в кв.159 по плана на гр. Б., с прилежащите зимнични и тавански помещения, чрез изнасяне на публична продан и е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възлагане по реда на чл.288, ал.3 от ГПК на втория жилищен етаж на основната жилищна сграда/без пристройката/, построена в имот пл. № 5500 УПИ III в кв.159 по плана на гр. Б. със застроена площ от 153 кв.м., както и на таванско помещение с площ от 18.37 кв.м. Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят О. Д. поддържа, че съдът се произнесъл по материалноправните въпроси – по приложното поле на чл.34,ал.2 ЗС, вр. чл.69, ал.2 от ЗН, допустимо ли е да се приобщават помещения от основната сграда, допусната до делба към пристройка собственост само на един от съделителите и по този начин да се осигури възлагане в дял на имот, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, по въпроса относно способа за извършване на делбата, по въпроса за неподеляемостта на допуснатия до делба имот, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят е цитирал седем решения на ВКС и определение № 504/05.11.2008 г. по гр.дело № 2480/2008 г. на I г.о. на ВКС.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбите Б. П. А., Д. Б. К., Р. Б. С., Х. Б. Б. и Л. Д. А..
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Всяка от касационните жалби е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и са допустими.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
За да изнесе на публична продан допуснатия до делба имот между страните по делото съдът е приел, че същият е неподеляем по смисъла на чл.288,ал.1 от ГПК/отм./, поради това, че не могат да се обособят реални дялове за всеки съделител, съответстващ на квотите от съсобствеността. Допуснатия до делба имот представлява два жилищни етажа и прилежащите към тях мазета и тавански помещения от триетажна жилищна сграда, всеки етаж със застроена площ от по 153 кв.м. при четирима съделители. Делбените части на съделителите са както следва – за жалбоподателя К. Д. , жалбоподателя О. Д. и Л. А. – по 1/6 идеална част и 3/6 ид.части за съделителката В, починала в хода на делото и заместена от наследниците си по закон Б. А. , Д. К. , Р. С. и Х. Б. Прието е от съда с оглед невъзможността да се обособят реални дялове за всеки от съделителите, че е неприложим способа за извършване на делбата по чл. 291 от ГПК/отм./ чрез теглене на жребий. Според съда извършването на делбата по реда на чл.291 от ГПК/отм./ е невъзможно и неудобно. Неприложим е и способа, предвиден в чл.292 от ГПК/отм./, поради липса на достатъчно имоти в делбената маса, от които за всеки съделител да се отреди дял в натура.
По възлагателното искане на жалбоподателя К. Д. за възлагане в по реда на чл.288,ал.3 от ГПК/отм./ на отделни помещения от допуснатия до делба втори жилищен етаж съдът е приел, че е недопустимо възлагане в дял на част от вещ, както и че не са представени доказателства за наличие на предпоставките, предвидени в чл.288,ал.3 от ГПК за основателност на претенцията, съответно е взет предвид и смесения характер на съсобствеността.
По възлагателната претенция на жалбоподателя О. Д. за възлагане в реален дял в хипотезата на чл.288,ал.3 от ГПК на допуснатия до делба втори жилищен етаж съдът е взел предвид смесения характер на съсобствеността между съделителите – същата е възникнала на основание наследяване – жалбоподателят К. Д. , О. Д. и Л. А. са наследници по закон на майка си С, а съсобствеността със съделителката В/сестра на С. Д. /-починала в хода на делото – съответно за нейните наследници е възникнала на основание давност и наследствено правоприемство от общия наследодател Х. Поради комбинирания /смесен/ характер на съсобствеността е неприложим реда за извършване на делбата по чл.288, ал. от ГПК/отм./ и единствения възможен способ е изнасяне на делбения имот на публична продан.
Поставения от жалбоподателя К. Д. правен въпрос относно възлагане в реален дял на част от недвижим имот – стая или други помещения с цел увеличаване размера на собствения му имот, находящ се в съседство с процесния не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят не е цитирал задължителна практика на ВКС, а е посочил решение, постановено от състав на ВКС по конкретен казус. Поради това следва да се провери наличието на предпоставката, предвидена в чл. 280,ал.1,т.2 от ГПК за допустимост на касационно обжалване. С решение № 53/03.02.97 г. по гр.д. № 1039/96 г. на ВКС I г.о. е прието, че когато в съседство с делбеното жилище съделител притежава собствено жилище той може да поиска присъединяване на една стая или друга подходяща площ от делбеното жилище, което да уголеми собственото му жилище при положение, че за такова отделяне се одобри архитектурен проект. Решението не е постановено по сходна хипотеза. Със същото съдът се е произнесъл по приложението на чл.288,ал.2 от ГПК/отм./ в редакцията на текста преди измененията с Д.в. бр.124/97 г. и бр. 64/99 г. Обсъден е приложим способ за извършване на делбата по реда на чл.288, ал. 2 от ГПК/отм./ – възлагане на неподеляем делбен имот на един от съделителите и възможност за другия съделител, притежаващ съседен имот на делбения да получи в дял стая или други помещения за уравнение на дела, които да се присъединят към имота му, ако за това съществува техническа възможност и от останалата част от делбения имот може да се обособи самостоятелен обект с необходимите жилищни, обслужващи и складови помещения. С въззивното решение съдът не е приложил реда за извършване на делбата по по чл.288,ал.3 от ГПК/отм./ за възлагане в дял на делбения имот на един от съделителите, поради смесения характер на съсобствеността. В тази част от въззивното решение съдът се е съобразил със задължителната практика на ВКС – т. 8 от ТР № 1/2004 г. Независимо от установеното по делото, че от делбения имот могат да се обособят два реални дяла налице е неподеляемост на имота по смисъла на чл. 288,ал.1 от ГПК/отм./, тъй като от него не могат да се обособят реални дялове за всеки от съделителите, които са четирима – наследниците на починалата в хода на делото съделителка В. А. наследяват по коляно. Освен това по делото не е установено наличието на изрично съгласие на съделителите за поставяне на реален обект в общ дял на няколко от тях, което би могло да обоснове извода за поделяемост на имота. С оглед на тези съображения съдът намира, че решеният от въззивния съд материалноправен въпрос не е в противоречие със цитираното решение на ВКС.
Не е налице основание за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по поставения процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест по чл.127 от ГПК/отм./. Нормата на чл. 127 от ГПК/отм./ е ясни и пълна и по приложението й е създадена трайна и непротиворечива съдебна практика. Освен това с обжалваното решение съдът не е възприел тълкуване на посочените разпоредби в отклонение от приетото със съдебната практика до настоящия момент.
С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 от ГПК по правните въпроси, посочени от жалбоподателя К. Д.
По поставените правни въпроси от жалбоподателя О. Д.
По въпроса за приложното поле на чл. 34,ал.2 от ЗС, вр.чл.69,ал.2 от ЗС и допустимо ли е да се приобщават помещения от имот, допуснат до делба към пристройка, собственост само на един от съделителите следва да се вземат предвид доводите изложени по-горе, тъй като същият е с идентично съдържание с първия правен въпрос, поставен от жалбоподателя К. Д. В тази насока следва да се отчете и обстоятелството, че жалбоподателят О. Д. мотивира това основание, като се позовава на установения от въззивния съд факт,че само съделителят К е собственик на пристройка, във връзка с която последният е поискал възлагане на част от делбения имот – три стаи от втория жилищен етаж. Съдът намира, че по правните въпроси относно приложимия способ за извършване на делбата и неподеляемостта на допуснатия до делба имот въззивния съд не е постановил решението си в противоречие с посочените решения на ВКС. По всяко от делата състави на ВКС са се произнесли по конкретни казуси, които не са сходни с настоящия, с оглед събраните доказателства, доводите и исканията на страните.
С решение № 1409/28.11.69 г. по гр.д. № 1313/69 г. на III г.о. е прието, че поделимостта на имота се определя не само с оглед на възможността да се подели същият на толкова части, колкото са съделителите, а и с оглед волята на страните, като с последната може да се измени броят на реалните дялове и един неподелим с оглед на броя на съделителите имот да се превърне в поделим. С обжалваното решение съдът не е дал различно разрешение на правния въпрос, поради това, че по делото не е установено наличието на изразено съгласие на няколко съделители за поставяне на имот в общ дял. С решение № 285/09.05.2001 г. по гр.д. № 760/2000 г. на I г.о на ВКС е прието, че когато са налице условията на закона, разпределението на имотите, допуснати до делба има приоритет пред другите способи за извършването й. С решение № 141/08.11.90 г. по гр.д. № 112/90 г. на петчленен състав на ВКС е прието, че при възлагане на неподеляем имот на един от съделителите по реда на чл.288, ал.2 от ГПК/отм./ е допустимо уравняването с имот на дела на друг съделител и когато е невъзможно останалите съделители да получат дела си в натура, ако тези съделители са се съгласили с парично уравняване на дяловете им. Хипотезите по които се е произнесъл ВКС и решените правни въпроси не са сходни с решената по настоящото дело. С решение № 215/30.03.2009 г. по гр.дело № 1017/2008 г. на IV г.о. на ВКС и с решение № 230/19.03.2009 г. по гр.дело № 6223/2004 г. на III г.о. на ВКС съдът се е произнесъл по приложното поле на чл.288,ал.3 от ГПК/отм./, а с обжалваното решение въззивния съд е приел приложим способ за извършване на делбата по чл.288,ал.1 от ГПК/отм./ – чрез изнасяне на имота на публична продан.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК по правните въпроси, поставени от жалбоподателя О. Д.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 425/12.10.2009 г. по в. гр.дело № 396/2009 г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: