ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 367
гр. София,07.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание проведено на двадесет и девети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 627 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Б. Н. и Е. Г. Ч. срещу решение № 697 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 551/08 г. на Софийски окръжен съд. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответниците по касация ОСЗ гр. Б. и Община гр. Б. не вземат становище по иска.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 14 от 29.04.2008 г. по гр. д. № 302/07 г. Районен съд гр. С. е признал за установено по отношение на ОСЗ и Община гр. Б., че наследниците на В. Т. имат право да им бъде възстановена собствеността върху нива с площ 7.5 дка в м. “Л”, землището на с. Х.. О. е иска на М. Н. за признаване правото на собственост върху други 10 земеделски имота. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в обжалваната му част, в която искът е отхвърлен. Приел е, че с представените писмени доказателства претенцията за тях не е доказана. Представеното извлечение от емлячен регистър за периода от 1929 г. до 1935 г. не установява границите на имотите към момента на обобществяването им – съдържа само вид на имота, площ и местност.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият въпрос е дали въззивният съд следва да преповтори действията извършени от първата инстанция проведени без участие на страна, което било в противоречие с т. 17 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС. Съдът освен това не упражнил правомощията си по чл. 159 ГПК /отм./ да изясни спора, с което нарушил т. 10 от същото тълкувателно решение.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въззивното решение не е в противоречие с т. 17 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС. Елисавета Ч. не е била страна в производството, въпреки че е подала искова молба. Молбата и няма дата и входящ номер, тя не е била призовавана, не е взела участие в делото пред двете инстанции и по отношение на нея няма постановен диспозитив. Няма изразено съгласие за замяна на страна съгласно чл. 117 ал. 1 ГПК /отм./, а и такава замяна не е допусната от съда. От друга страна, тя не е необходим другар и нейните права на наследник не са нарушени, тъй като постановеното решение ползува всички наследници. След като в производството страна е била М. Н. , не е било необходимо въззивният съд да преповтори действията по отношение на Е. Ч. Няма различие в тълкуването и прилагането и на т. 10 от същото тълкувателно решение. Цитираното решение разглежда конкретни въпроси във връзка с въззивното производство и няма отношение към релевантния за производството въпрос – за доказателства с които се установява правото на собственост на наследодателя, визирани в чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ. А и съдилищата са изпълнили задължението си за изясняване на спорния въпрос чрез техническа експертиза, която не е оспорена от ищцата.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 697 от 14.11.2008 г. по гр. д. № 551/08 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: